Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашите панелки сложиха в малкия си джоб апартаменти във Франция
  • Новини

Нашите панелки сложиха в малкия си джоб апартаменти във Франция

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
casdvdsvfdsbfdnghnhm.png

Тъй като лихвените проценти във Франция започват да падат и цените се стабилизират, някои потенциални купувачи и инвеститори вече търсят имоти под наем.

Това обаче е възможност за инвестиция, върху която трябва да се работи предварително, като се започне от избора на локация. Se Loger публикува класация на „най-интересните градове“ във Франция за отдаване под наем на жилища.

Златният медал отива в град Вилньов-Сен-Жорж в южната част на департамент Вал дьо Марн. „С процент от 6,8%, общината е с най-висока доходност сред градовете с население над 20 000 във Франция към 1 февруари 2024 г.“, пише Se Loger, цитиран от TF1info.

Там можете да закупите двустаен апартамент за около 125 000 евро (без нотариални и евентуално агентски такси), а да го давате под наем за малко над 700 евро на месец. За сравнение една панелка в софийския квартал „Дружба“ (67 кв.м.) удра без проблем 130 000 евро.

Освен това рискът да не отдадете имота под наем е много нисък, казват експертите. В този град повече от 40% от жителите, живеещи в двустаен апартамент, обитават жилище под наем.

Подобна възвращаемост може да се получи и по на север, в Обервил (Сен Сен Дьони), където доходността е 6,5% или в Брест с 6% годишно. В Бретан „наемите на апартаменти са се повишили с 6,5% през 2023 г.“, отбелязва Se Loger, докато продажните цени са паднали с 0,2% през същия период.

Така можете да инвестирате в двустаен апартамент за по-малко от 100 000 евро (без разходите) и да го отдавате под наем за почти 500 евро на месец.

В началото на 2024 г. няколко големи столични района „стават интересни“ за инвестиции под наем. Това са например Бордо (Жиронд) или Рен (Ил и Вилен).

В тези два града с население над 200 000 жители наемите са се увеличили през 2023 г. съответно с 2,1% и 2,9%. В същото време „покупните цени са паднали с 6,5% и 4,3%. Спадът в цените е малко вероятно да продължи, като се има предвид завръщането на по-ниски цени през последните седмици.

Други големи градове като Нант (Атлантическа Лоара) или Монпелие (Еро) имат подобни характеристики.

„В Нант двустаен апартамент от 40 квадратни метра, закупен за 142 440 евро на 1 февруари 2024 г., може да генерира 560 евро под наем на месец“, подчертава Se Loger, което представлява брутен марж на печалбата, оценен на 4,9%. Малко по-малко от Монпелие, където изчислението достига 5,3% годишно за подобен тип жилище.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази година няма великденски добавки за пенсионерите, но близо 350 000 души са с по-големи пенсии от днес
Next: Млад футболист получи инфаркт на терена! Върна се от смъртта, а разказът му ни бръкна в душата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.