Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашите панелки сложиха в малкия си джоб апартаменти във Франция
  • Новини

Нашите панелки сложиха в малкия си джоб апартаменти във Франция

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
casdvdsvfdsbfdnghnhm.png

Тъй като лихвените проценти във Франция започват да падат и цените се стабилизират, някои потенциални купувачи и инвеститори вече търсят имоти под наем.

Това обаче е възможност за инвестиция, върху която трябва да се работи предварително, като се започне от избора на локация. Se Loger публикува класация на „най-интересните градове“ във Франция за отдаване под наем на жилища.

Златният медал отива в град Вилньов-Сен-Жорж в южната част на департамент Вал дьо Марн. „С процент от 6,8%, общината е с най-висока доходност сред градовете с население над 20 000 във Франция към 1 февруари 2024 г.“, пише Se Loger, цитиран от TF1info.

Там можете да закупите двустаен апартамент за около 125 000 евро (без нотариални и евентуално агентски такси), а да го давате под наем за малко над 700 евро на месец. За сравнение една панелка в софийския квартал „Дружба“ (67 кв.м.) удра без проблем 130 000 евро.

Освен това рискът да не отдадете имота под наем е много нисък, казват експертите. В този град повече от 40% от жителите, живеещи в двустаен апартамент, обитават жилище под наем.

Подобна възвращаемост може да се получи и по на север, в Обервил (Сен Сен Дьони), където доходността е 6,5% или в Брест с 6% годишно. В Бретан „наемите на апартаменти са се повишили с 6,5% през 2023 г.“, отбелязва Se Loger, докато продажните цени са паднали с 0,2% през същия период.

Така можете да инвестирате в двустаен апартамент за по-малко от 100 000 евро (без разходите) и да го отдавате под наем за почти 500 евро на месец.

В началото на 2024 г. няколко големи столични района „стават интересни“ за инвестиции под наем. Това са например Бордо (Жиронд) или Рен (Ил и Вилен).

В тези два града с население над 200 000 жители наемите са се увеличили през 2023 г. съответно с 2,1% и 2,9%. В същото време „покупните цени са паднали с 6,5% и 4,3%. Спадът в цените е малко вероятно да продължи, като се има предвид завръщането на по-ниски цени през последните седмици.

Други големи градове като Нант (Атлантическа Лоара) или Монпелие (Еро) имат подобни характеристики.

„В Нант двустаен апартамент от 40 квадратни метра, закупен за 142 440 евро на 1 февруари 2024 г., може да генерира 560 евро под наем на месец“, подчертава Se Loger, което представлява брутен марж на печалбата, оценен на 4,9%. Малко по-малко от Монпелие, където изчислението достига 5,3% годишно за подобен тип жилище.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази година няма великденски добавки за пенсионерите, но близо 350 000 души са с по-големи пенсии от днес
Next: Млад футболист получи инфаркт на терена! Върна се от смъртта, а разказът му ни бръкна в душата

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.