Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не всички хора го имат: Питали ли сте се някога какво означава малкият белег в горната част на лявата ръка
  • Новини

Не всички хора го имат: Питали ли сте се някога какво означава малкият белег в горната част на лявата ръка

Иван Димитров Пешев юли 30, 2022
belgelgqlvlqvurak.png

Някои хора имат един интересен и набиващ се на очи малък белег, намиращ се най-горе на лявата ръка, досущ под рамото. Обикновено това са хора на средна и по-голяма възраст.

И затова доста често децата и по-младите се чудят – каква е тази странна „марка“? Отговорът е, че този белег се е получил при поставяне на ваксина срещу едра шарка.

Това е било абсолютно задължително до 80-те години на миналия век. Всъщност ваксинацията против едрата шарка, позната още и като вариола, В България става задължителна от 1903 г., когато влиза в сила на Закона за опазване на общественото здраве. През 1980 г. Световната здравна организация обявява окончателното унищожаване на вируса в природата. Какво обаче се случва при ваксинирането и защо остава споменатият белег?

КОГАТО ВАКСИНАТА Е БИЛА ПОСТАВЯНА, СЕ Е ОБРАЗУВАЛ ПЪРВО МЕХУР, А СЛЕД ТОВА КОРИЧКА

За да се излекува нараненото място са били нужни няколко седмици, след които в крайна сметка оставал кръгъл белег. При инжектирането лекарите използвали раздвоена игла, потопена в разтвора за ваксината. Всеки път, когато иглата разкъса кожата, тя добавя малко количество от ваксината, което причинява мехурите.

Може би затова белезите са доста големи. Какво се случва след ваксинацията? На ваксинираното място се появява леко подуване, което се успокоява за период от 6 до 8 часа. Впоследствие отокът изчезва.

6-8 седмици по-късно, има и друго, подобно подуване, което прилича на ухапване от комар. Това подуване започва да расте и образува мехур, който се разпуква и освобождава течност, като се образува язва. Язвата зараства, но остава белег.

След 70-те години
На Запад, след 70-те години, едрата шарка изчезнала и затова тази ваксина вече не е практика, само някой да отива в страна, където вирусът все още е активен. През 80-те години вариола вирусът е ликвидиран от цялото население, и вече не се нуждаем от ваксина срещу едра шарка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възрастен човек отишъл в сервиз и попитал какво се случва с неговия телефон. Когато му казали, че всичко е наред … заплакал!
Next: Убиха най-малко 19 души на футболен мач

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.