Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не давам на пушещата си свекърва да държи бебето, без да се изкъпе и преоблече преди това! Съдете ме, ако искате
  • Новини

Не давам на пушещата си свекърва да държи бебето, без да се изкъпе и преоблече преди това! Съдете ме, ако искате

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfvsfdkbdkfbkgfbkgfbkgf.png

Представете си, че свекърва ви е заклет пушач . След това си я представете да държи вашето новородено бебе . Харесва ли ви идеята? Тази бъдеща майка е категорична, че няма да остави свекървата да държи внучето, ако преди това да се е изкъпала и преоблякла!

Майката, която пожела да остане анонимна, написа публикация за колонка във форум за родители, наречена Slate, където професионалисти дават съвети по различни теми. Майката все още не е казала на свекърва си какво мисли – трудно й е да го направи, без да я нарани. Въпреки това тя е твърдо решена свекървата да не докосва бебето, докато мирише на дим.

„Не се притеснявам, че тя пуши пред детето ми. Но след като проучих въздействието на пасивното пушене аз съм много притеснена дали тя държи бебето, след като е пушила“, пише майката.

В същото време се затруднява да го каже на свекърва си.

„Не искаме тя да се чувства критикувана и не искаме да се разстройва, но това очевидно може да бъде резултатът. Как можем едновременно да я каним и да й даваме да разбере, че очакваме с нетърпение да е около нас, а в същото време да отправяме тези изисквания към нея“, пише още тя.

Постът предизвика големи дискусии в Америка. Някои са съгласни с разочарованата майка, а други смятат, че тя прекалява.

„Настояването да се изкъпе и да смени всичките си дрехи ми се струва доста крайно“, пише един.

„Аз съм много против пушенето, но смятам, че е малко крайно да помолите някого, който ви посещава толкова рядко, да се преоблече и да вземе душ. Но ако целта ви е свекърва ви никога да не види детето ви, давайте”, пише друг.

Карвел Уолъс, баща на две деца, писател, приемен баща и бивш служител по закрила на детето, защитава разтревожената майка и смята, че тя има пълното право да изисква това от свекърва си.

„Похвално е, че сте взели това насериозно“, пише той.

„Разбирам, че не искате свекърва Ви да се чувства изоставена. И разбирам, че това може да е резултатът, ако продължите с това. Но бих искал да използвам възможността да Ви напомня, че имате пълното право да поискате това. Как тя реагира на това е неин проблем, не Ваш”, пише той и добавя:

„Може би, просто може би, когато осъзнае как този навик се отразява на връзката й с внука й, това може да й помогне да промени този навик.“

А вие какво мислите? Добре ли е приятели пушачи и членове на семейството да държат вашето бебе? Или първо трябва да се изкъпят и преоблекат?

Continue Reading

Previous: Вместо сватба – раздяла! Анелия върна пръстена на милионера
Next: Дъщерята на Невена Коканова: Шокирана съм от архива на мама

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.