Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не искам да се оплаквам. Благодарен съм!: Закуска мечта в родна болница, народът изригна
  • Новини

Не искам да се оплаквам. Благодарен съм!: Закуска мечта в родна болница, народът изригна

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2023
xdfgdfsgdbvcbcvb.png

Снимка на хапване в родна болница привлече огромно внимание в социалните мрежи. Причината? Храната, която много граждани не намират за задоволителна. Случката е споделена от гражданин в една от групите на Велико Търново във Facebook. На кадъра се виждат две филийки, които са намазани с масло, а по тях се виждат и тънки-тънки ивици сладко, предава ГласНюз.

„Конфитюр няма за две филии“, констатира Павлин М. -мъжът, който споделя за ситуацията. „Не искам да се оплаквам. Благодарен съм!“, допълва той.

За отрицателно време случката добива огромно внимание в мрежата. Реакциите са стотици, а коментарите – десетки. Много граждани са възмутени от рациона. Те не го намират за достатъчен, като изказват бурно възмущението си. Някои споделят своя опит с медицинската храна, който не е еднозначен. Някои са попаднали на богати порции, но други на по-оскъдни.

Не липсват и граждани, които се хвърлят да защитават „филиите с конфитьор“. Вижте някои от мненията на великотърновци:

„Това е, защото трябва да ти дадат една филийка. Ако е една, ще стигне и маслото и конфитюра“, къде сериозно, къде с ирония пише Момчи Б.

„Не знам да се смея ли да плача ли“, чуди се Михаела Д.

„в България сме ей, трябва да се гордеем с това!“, иронично добавя Маргарита М.

„И за вечеря още 2 филии?“, чуди се Магдалена С.

„И като прочета коментари, че и на толкова трябва да сме благодарни, ми става зле“, отбелязва Елизабет В.

„Капризи в къщи – има всичко. Стойте си у дома“, пише Атанаска И.

„Така ще е! Като не сте единни…“, смята Станислав Н.

„Честно казано след няколко дни глад преди и след операция тези филии бяха най-вкусното нещо! Изглежда трагично извадено от контекста, но всъщност такива пакетчета с масълце и конфитюр ги има и по хотелите. Сменете гледната точка“, пише Мария Д.

Вижте и цялата публикация на Павлин М.:

„#Стефан #Черкезов. По здравна каса – толкова. Конфитюр няма за две филии… За жалост, не са виновни лекарите, а тъпата здравна система.Не искам да се оплаквам. Благодарен съм!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ оферта: Бългapия Eъp пуска евтини промо билети до три дестинации
Next: Оставаш без кола и мотор, ако бръмчи над позволеното

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.