Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не почвайте работа под 1900 лева заплата, скочи КНСБ
  • Новини

Не почвайте работа под 1900 лева заплата, скочи КНСБ

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
knbsndnewtkggdg.png

Инфлацията не се бори с табелки. Пенсионерите знаят най-добре къде са промоциите. Кампанията няма да помогне. КЗК трябва да изсветли ценообразуването от началото до края. Това заяви пред БНТ главният икономист на КНСБ

Любослав Костов по повод на идеята на правителството големите вериги да предлагат стоките с най-ниски цени. По думите му веригите няма да имат против, но така не се бори инфлацията.

1427 лева са необходим за един работещ сам живеещ човек.

Българите продължават да бъдат най-бедната нация в ЕС, посочи Костов.

„Нарастването на доходи номинално не могат да догонят ръста на цените.

В последната година и половина нашата инфлация беше с около 30% по-висока от средноевропейската и в момента стоките от малката потребителска кошница, които присъстват на трапезата ни, като стойност са на ниво близко до това в Германия, Франция, Испания.

Яйцата са най-скъпи в ЕС в България“, добави той.

„Инфлацията е единственото наказание на цялото общество без никакво законово основание, тъй като всички го понасяме с изключение на финансовия министър, който в условията на висока инфлация събира повече приходи в хазната.

Това се случи последните две години“, посочи икономистът.

Докато приходите в бюджета номинално са нараствали, политиката по доходите е изоставала, което е отстъпление на държавата.

„Държавата отстъпи от своите функции в политиката по доходите в ключови сектори като здравеопазване, социални дейности, култура“ подчерта Костов.

С много емпирични и научни изследвания през последната година беше доказано, че 2/3 от инфлацията у нас е привнесена отвън, а 1/3 е резултат от геополитически фактори и цените на световните пазари, заяви той и уточни: „Инфлация на търсенето в България няма. Инфлацията в България в последно време е инфлация на предлагането“.

Икономистът посочи, че бизнесът казва, че има недостиг на над 200 000 работни места, което означава, че трудът трябва да поскъпне.

„Ерата на евтината работна ръка приключи. Под 1800-1900 лева бруто човек не трябва да се навива да работи някъде. Крайно време е един работодател да влезе в затвора, че не плаща осигуровки и че дава пари в плик“, категоричен бе синдикалистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гатьо от Игри на волята каза цялата истина за Алексей Петров
Next: Цитиридис изхвърча от Би Ти Ви? Този път нещата са сериозни

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.