Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не пренебрегвайте ТАЗИ част от копривата: расте в момента и е по-силна от младите листа
  • Новини

Не пренебрегвайте ТАЗИ част от копривата: расте в момента и е по-силна от младите листа

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
krqwiraosrk.png

Мнозина използват коприва само когато е младо растение през пролетта.

Изсушаваме листата или ги използваме пресни за приготвяне на чай или силни детоксикиращи лечения.

Малко хора обаче знаят колко ефективни са семената на това растение, които между другото растат през този летен сезон.

Семената са не само изключително полезни за здравето, но могат да бъдат част от различни здравословни смутита и рецепти.

Какво съдържат семената от коприва?

– съдържат важни витамини и минерали

– помагат предимно при умора и обща отпадналост

– значително укрепват имунитета и бъбреците

– подобряване на кръвообращението

При какви проблеми помагат семената от коприва?

умора

липса на апетит

косопад

чупливи нокти

артроза или артрит

болна простата

инфекция на пикочните пътища

Болест на Crohn или улцерозен колит

хипергликемия

проблеми с черния дроб и жлъчния мехур

предотвратяване на камъни в бъбреците

Как да събираме и използваме?

Като начало трябва да се каже, че ние събираме женските семена – те са много полезни и можете да ги познаете по това, че висят.

Тези, които стърчат настрани – това са мъжките, имат такива мънички топчета.

Те също са годни за консумация, но имат тревист вкус и не са толкова полезни.

Семената могат лесно да се събират и консумират директно от растението.

Процедирайте по следния начин: смачкайте семената в дланите си, за да освободите семките, по-чувствителните хора може да имат леко ужилване.

Затова е по-добре да се консумират изсушени.

2 начина (сушене):

Изсушаваме цялото стъбло с листа и семена.

След изсушаване просто изваждаме всичко, натрошаваме го внимателно и го съхраняваме.

От прясното растение изрязвам с ножица (с ръкавици разбира се :)) само семките, които подсушаваме върху хартия за печене.

След това пресяваме в сито, и съхраняваме

По-силен имунитет за цялото семейство

Ние ги използваме, като просто изсипваме в храната.

Още по-добре е да ги залеете с мед и да приемате по чаена лъжичка всеки ден.

Те могат да се добавят и към различни салати или висококачествен алкохол, благодарение на което получаваме силна тинктура за здраве.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как да премахнем трайно всички мравки, бълхи и хлебарки
Next: Утре ще сте вие, на паркинга на Кауфланд животът ми се обърна, разказа жена

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.