Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не се отказват: Нова секира за старите коли, ето как ще ни накарат да ги изоставим
  • Новини

Не се отказват: Нова секира за старите коли, ето как ще ни накарат да ги изоставим

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sdfbfgbfdbgfnghjhkhj.png

Центърът на градове с над 100 хил. души да бъде забранен за стари автомобили, предлагат от Министерство на иновациите. Новите правила ще важат за селища с население над 100 хил. души. Забраняват определени зони за автомобили с екологична категория Евро 3 или по-ниска

По-малките градове със забрана по желание

Влизането на стари автомобили в центъра на големите градове ще бъде забранено. Това предвижда проект на изцяло нов Закон за насърчаване на електрическата мобилност, който е подготвен от Министерство на иновациите.

В законодателната програма на правителството е предвидено новият закон да бъде внесен в Министерски съвет през март. Проектозаконът предвижда в градовете с население над 100 хил. души задължително да бъдат въведени зони с ниски емисии, на чиято територия е забранено или ограничено влизането на автомобили с екологична категория Евро 3 или по-ниска. Това означава забрана за всички леки автомобили, произведени до 1 януари 2005 г.

В България градовете с над 100 хил. души са шест – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях ще трябва да бъдат въведени зони, забранени за стари автомобили, ако има високи нива на замърсяване спрямо утвърдените норми за вредни вещества във въздуха. За по-малките градове въвеждането на зони, забранени за стари коли, ще бъде по желание.

От проектозакона не става ясно, дали забраната на старите автомобили ще важи само в дните, когато има голямо замърсяване, за определени периоди от годината или целогодишно. В момента въвеждането на такива зони и по желание на отделните общини и такава зона има само в София.

 

От 1 декември миналата година до 1 март 2024 г. в центъра на столицата беше забранено влизането на бензинови автомобили с екологична категория Евро 2 или по ниска, тоест произведени до 1 януари 1996 г., и дизелови коли с екологична категория Евро 3 или по-ниска, тоест произведени до 1 януари 2002 г.

 

Глобени граждани за влизане в центъра на София със стара кола нямаше, но е планирано с годините да бъде разширявана както забраната за колите, които не могат да влизат в центъра, така и периметърът, за който ще важи забраната.

Проект
Забрана и за автомобили на живеещите в центъра

Забраната са старите коли в центъра на София при изминалата зима не важеше за автомобили, които са собственост на хора, живеещи в зоната на действие на забраната. Но в проекта на нов Закон за насърчаване на електрическата мобилност такова изключение за хората, живеещи в забранителните зони, не е предвидено.

В проектозакона са предвидени мерки за насърчаване поставянето на станции за зареждане на електромобили, но не са предвидени мерки за стимулиране на хората да купят кола на ток (освен възможност за безплатно паркиране). Същевременно има редица предложения за ограничаване използването на стари автомобили, вдигане на данъците за тях и въвеждане на допълнителна такса за първоначална регистрация на автомобил на бензин или дизел, без значение дали е нов или употребяван.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Става все по-ясно: Ето с това грандиозно шоу bTV ще замени Фермата
Next: Не е за вярване колко пари профука столичанин за цветя за 8 март

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.