Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятна история от Одрин, мъж взе от земята паднало билетче
  • Новини

Невероятна история от Одрин, мъж взе от земята паднало билетче

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
bieletoasotoats.jpg

Семейство от Кърджали, което почти всеки петък е на пазар в Одрин, преди да тръгне по магазините, винаги купува 5 билетчета от мен. Такава е волята на жената. Вярва, е късметът ще я споходи тук, но досега щастливото й билетче е 100 лири, срещу платени 10 лири.

Това разказва пред 24rodopi.com продавач на талони за моментни лотарийни игри в Одрин. Споделя, че все повече български туристи си пробват късмета, като най-голямата печалба е на мъж от Пловдив, който срещу 20 лири спечелил 1 000.

Продавачът на късметчета Мехмет обяснява, че негов колега в района на търговски комплекс „Марги аутлет“ е продал билет на български турист, който спечелил 50 000 лири, равняващи се на около 5 000 лева.

„Усещам, че всеки търкащ мечтае да стане милионер в турски лири, но досега не се е случвало. Щеше да се разчуе. Тази година билет за една от игрите – „Казъ Казан“, бе продаден в Одрин и донесе на платилия 20 лири голямата награда от 1 милион лири, но късметлията е местен. Билетчето паднало на земята, един от клиентите отказал да го купи, но друг го взел и сега е милионер. Това се случи през месец май“, разказва Мехмет.

Не изпускай тези оферти:

Той допълва, че от търкане на билетчета „нито глава боли, нито семейство се разтуря, но турците отиват да играят в казиното в Свиленград, а това е голям проблем“.

Още за Одрин:

Дрехите и обувките са нещо, за което всички мислим при смяната на сезоните. Какво да очакваме и къде ще бъде по-евтино за нас – в България или Турция? Ето и равносметката.На пазара в Одрин в почивния ден е пълно с българи. Макар че не всичко вече е толкова изгодно, все още градът си остава основна шопинг-дестинация.“По-голямо разнообразие има, a и e по-учтиво обслужването“, казва търговецът Хикмет Алтънай.

Обувките са една от стоките, които се търсят при смяна на сезоните. На малкото „Капалъ Чарши“. Георги Терзийски пазарува, но преди да дойде в Одрин, е огледал цените и в Пловдив.“Едни хубави обувки са от порядъка на около 100-150 лева, а тук са наполовина. И пак е същото качеството, горе-долу“, казва Георги Терзийски.

„Това е 450 лири, които са 45 лева. Смятам, че в България такава обувка ще се намери, но на 70-80 лева, същият модел, с такъв тип кожа, защото това е набук, добавя той.“Капалъ Чарши“ е мястото, на което може да се намери изобилие от обувки. Например и дамските боти, и ботушите са на средна цена от 60 лева, а цената на маратонките е 25 лева.“Често обаче цената е за сметка на качеството, признават и самите търговци.

„Средната цена на една обувка от естествена кожа в България е около 120-130 лева. Ние правим цените за зимния сезон януари-февруари предната година. Тогава цените на материалите бяха едни, сега са съвсем други, казаха родни производители.

Войната в Украйна има много измерения, включително за производителите на обувки у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицията в Перник издирва 8-годишно момченце, спешно е
Next: Безценният женски витамин след 40-те – липсата му отключва адски проблеми

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.