Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждана жега: Ето къде живакът удари 52 градуса по Целзий
  • Новини

Невиждана жега: Ето къде живакът удари 52 градуса по Целзий

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
zhegastarwqew.png

У нас днес навсякъде бе обявен код жълто за опасно високи температури , но горещата вълна от последните две седмици е обхванала не само Балканите, дори не и Европа.

Вчера в отдалечено градче в северозападните части на Китай термометрите надхвърлиха 52 градуса по Целзий, поставяйки нов рекорд за страната, която само преди шест месеца се бореше с температури от минус 50 градуса, съобщават държавни медии, цитирани от Ройтерс.

Температурите в градчето Санбао в префектурата Турпан в Синцзян-Уйгурски автономен район се покачиха вчера до 52,2 градуса, като се очаква рекордните горещини да се задържат поне още пет дни.

Високите температури счупиха предишния рекорд от 50,3 градуса, измерен през 2015 г.

близо до езеро в същия район.

От април насам страните в Азия на няколко пъти биват засегнати от вълни от рекордни горещини, което породи опасения за способността им да се адаптират към бързо променящият се климат. Според експерти в областта на климата набелязаната цел за задържане на глобалното затопляне в дългосрочен план в рамките на 1,5 градуса по Целзий изглежда все по-непостижима.

Продължителните периоди на високите температури в Китай изправят пред сериозни предизвикателства електропреносната мрежа и събирането на реколта, а опасенията за евентуално повторение на миналогодишната суша, която бе най-тежката от 60 години, продължават да нарастват.

Китай и преди се е сблъсквал с подобни температурни амплитуди през различните сезони, но разликата става все по-голяма.

На 22 януари температурите в Мохе, град в североизточната китайска провинция Хейлунцзян, паднаха до минус 53 градуса по Целзий, според местната метеорологична служба, с което бе надминато предишното най-ниско ниво в страната от минус 52, 3 градуса, регистрирано през 1969 г.

След това централната част на Китай пострада от проливни дъждове – най-обилните за последните десетилетия, унищожили реколтата в района, известен като житницата на страната.

Тази седмица Съединените щати и Китай подновиха усилията си за борба с глобалното затопляне. Специалният пратеник на САЩ по въпросите на климата Джон Кери проведе днес разговори с китайския си колега Се Чжънхуа в Пекин.

Continue Reading

Previous: Дайте му само 4 дни и това чудо ще изсмуче всички токсини и гадости от тялото ви
Next: Спомняте ли си големия Иван Балсамаджиев? Той казваше: Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.