Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждано! Тя е само на 34 и след скандал с мъжа си заспива и се събужда след 20 години
  • Новини

Невиждано! Тя е само на 34 и след скандал с мъжа си заспива и се събужда след 20 години

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
sdfaskgasodkas.png

През 1954 година жителката на Днепропетровска област Надежда Лебедина заспала и се събудила 20 години по- късно. Едва през 1974 година.
Случилото се станало истински шок за нея.

Една вечер 34 годишната Надежда се скарала много сериозно със съпруга си. Конфликтът предизвикал у жената нестабилно емоционално състояние, в което тя легнала да спи. На следващия ден Надежда не се събудила. Изплашените й роднини извикали медици.
Историята на една дъщеря: Тя е мъртва. Вината за катас
трофата е моя. Как се живее така?

Обезкуражените лекари вкарали жената в психиатрична клиника, където й поставили диагнозите „шизофрения“ и „кататонен ступор“. Надежда останала в клиниката четири години, след което майка й я взела вкъщи.
На петата година от съня, съпругът на Надежда починал. Десетгодишната им дъщеря се оказала в детски дом, защото баба й, която се грижила и за Надежда не е имала възможност да я възпитава.
Самата Надежда признава, че през цялото време е чувала какво се е случвало около нея, но не е могла да реагира. Не е била в сили дори да помръдне пръст.

Постепенно сънят ставал все по- лек. Тя можела да движи главата си, ръцете, а също така се хранела, но не се събуждала.

Не изпускай тези оферти:

През 1974 година почива майката на Надежда и точно в този момент жената се пробужда. По- голямата й сестра Анастасия влязла в стаята и видяла, че майка им е починала. До нея лежала плачещата Надежда.
Първоначално жената не повярвала, че е спала двайсет години. За учудване на лекарите, тя се адаптирала към новия живот сравнително бързо. Приела порасналата си дъщеря, заинтересувала се от иновациите, които е пропуснала.

Трябва да се отбележи, че когато Лебедина се събудила, тя изглеждала на възрастта, на която е заспала – 34 години. Но след пробуждането, организмът й стремително започнал да наваксва пропуснатото. Според лекарите Надежда Лебедина стареела не с дни, а с часове, косата й се прошарила, а лицето – сбръчкало.

Надежда Лебедина почива на 74 годишна възраст. Диагнозата „шизофрения“ е призната за грешна. Даденият случай е оценен от съветските лекари като „истеричен патологичен сън“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма изненада! Пенсиите по-високи от заплатите!
Next: От бездомен мъж, който спеше между сергиите на столичен пазар, днес той отново е с дом и работа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.