Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждано! Цяла България се вдигна на протест
  • Новини

Невиждано! Цяла България се вдигна на протест

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
ndfnbcvbcvbd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В цялата страна се провежда Национален протест под надслов „Няма да мълчим. Стоп на геноцида над жените! Добре ли спите, съдия Коева?“ в подкрепа на обезобразеното с макетно ножче 18-годишно момиче, предава 24 часа.

След насилие от мъжа, с когото е имало връзка, то има 400 шева. За нараняванията е обвинен Георги Георгиев.

На площадите или пред съдебните палати гражданите изразяват подкрепа към семейството, несъгласие с правосъдната система в страната и чувството за безнаказаност към подобни постъпки.

Само преди няколко часа Районният съд в Стара Загора взе постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража” спрямо Георги Георгиев, който е обвиняем за нападението на 18-годишно момиче от Стара Загора заради заплаха за убийство, след като по-рано днес Районната прокуратура внесе искане за задържането му.

Близките на момичето твърдят, че лекарите направили 400 шева по тялото на пострадалата тийнейджърка, за да зашият 21-те рани, които й били нанесени с макетно ножче. Мъжът й рязал и косите й до голо с машинка за подстригване.

Георги Георгиев живее в старозагорското село Братя Кунчеви с родителите си. Младият мъж бил охранител на дискотека и тренирал бойни изкуства. Помагал и за семейния бизнес. Баща му Николай, известен в района като Пържолата.

Всички в селото, което живее казват, че той бил добро момче и са изненадани от стореното, но в същото време предпочитат да мълчат и да не говорят за него пред журналисти.

На 24 юни Георги изпратил съобщение на 18-годишното момиче с текст „Направо те убивам”, а 25 юни съобщението гласяло „Ще ти закача главата”.

На другия ден около 23:30 ч. в полицията е получен сигнал от съседка на момичето, че то е потърсило помощ от нея. Младата жена била с множество порезни рани и обилно кръвотечение.

Показанията на пострадалата са следните – след влизане на лицето в дома на момичето, тя го вижда, а той и нанася юмручни удари по главата. Тя казва, че оттам нищо не помни. Свестява се нарязана и търси помощ от съседка на долния етаж. Това са нейните показания”, заяви районният прокурор.

Георги категорично отрича да е извършил престъплението от самото начало. Той казва, че не е отправял заплахи към семейството на 18-годишното момиче.

Стара Загора

Стотиците гневни граждани на Стара Загора тръгнаха на шествие из града. Те настояват Георги Николаев да бъде съден с цялата строгост на закона. Искат и законодателни промени с цел превенция на подобни зверства.

15 минути преди началото на протеста в подкрепа на нарязаното с макетно ножче момиче буквално почерня от хора.

Стотици вече са пред Съдебната палата в Стара Загора, за да изразят подкрепа към жертвата. Те настояват за справедлив и прозрачен процес и максимално наказание за Георги Николаев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мрежата гърми: Аверите на Георги се заканват на пострадалото момиче
Next: Ето каква мярка наложи съдът на старозагореца с макетното ножче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.