Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нери Терзиева на сбогуване: Забранявам ви да плачете за мен! Пазете децата, те са всичко
  • Новини

Нери Терзиева на сбогуване: Забранявам ви да плачете за мен! Пазете децата, те са всичко

Иван Димитров Пешев юни 6, 2022
neriterzplach.jpg

Голяма личност и голяма журналистка – така ще остане в сърцата и спомените на зрителите и многобройните си приятели, които й се възхищаваха искрено, журналистката Нери Терзиева . Тя напусна този свят на 2 юни, малко след 70-годишния си юбилей.

Емблематичната водеща от златните години на БНТ знаеше, че си отива и в последните месеци отказваше публични ангажименти, а буквално миналата седмица отмени отдавна планирано интервю с популярен столичен седмичник.

Преминалата през Възродителния процес и ноктите на ДС етническа туркиня си отиде в мир със света, а малко преди края е забранила на най-близките си да плачат за нея .

„Имах хубав живот, не съжалявам за нищо. Забранявам ви да плачете за мен, нашето поколение преживя много, но вече си отива и сигурно е за добро. Пазете децата, те са всичко на този свят“ – с този завет си тръгна Нери.

С Асен Агов бяха прочутия Екип 2 на новините на БНТ. Конкурираха се за зрителската любов с Екип 1 на Емилия Иванова и Райчо Райчев (също вече покойник)

Борбената и целеустремена Терзиева винаги се размеква, когато става дума за деца. Там се крие и голямата несподелена драма на Нери, която тя рядко си позволява да прави публично достояние. Единствената дъщеря на журналистката е глухоняма по рождение и Терзиева води тежка лична битка, за да й осигури нормален живот. И постига пълен личен триумф – наследничката й завършва училище с пълно отличие, а след това и Зъботехника в Медицинския университет.

Дебютира на екран като „Нели“

Нери е двигателят на безброй кампании за деца в неравностойно положение и хлапета, борещи се с тежки заболявания. През 2017-а година журналистката лично измоли от тогавашния премиер Бойко Борисов правителствения „Фалкон“, за транспортира от Бургас до София момченце, което береше душа след усложнения от варицела.

На представянето на дебютната книга на екранния й партньор Асен Агов преди година и половина – здравословните проблеми вече взимат своето от борбената Нери.

Иначе явната травма на Нери до последния й дъх си остана Възродителният процес и фактът, че повече от 3 десетилетия след насилственото прекръстване на мюсюлманите нито едно официално лице не понесе съдебна отговорност за гаврата. В Пловдив през 1985 г. красивата етническа туркиня Нериман става насилствено Нели и точно с това име зрителите за първи път я видяха на екран. Години по-късно Терзиева пише сценария за филма „Откраднати очи“, който третира темата за насилствено на имената на турците у нас.

Да си припомним едно класическо издание на „По света и у нас“ с Нери от 1991 г.:

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: bTV удари дъното с влюбените пиленца от Монако – такъв резил не се вижда често в ефир!
Next: Мистерия с наследството на Дража Вълчева

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.