Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нери Терзиева на сбогуване: Забранявам ви да плачете за мен – пазете децата, те са всичко
  • Новини

Нери Терзиева на сбогуване: Забранявам ви да плачете за мен – пазете децата, те са всичко

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
nererierietetz.png

Голямата журналистка Нери Терзиева ни напусна тази нощ малко след като празнува своя 70-ти юбилей.

Емблематичната водеща от златните години на БНТ знаеше, че си отива и в последните месеци отказваше публични ангажименти, а буквално миналата седмица отмени отдавна планирано интервю с популярен столичен седмичник.

Преминалата през Възродителния процес и ноктите на ДС етническа туркиня си отиде в мир със света, а малко преди края е забранила на най-близките си да плачат за нея.

„Имах хубав живот, не съжалявам за нищо. Забранявам ви да плачете за мен, нашето поколение преживя много, но вече си отива и сигурно е за добро. Пазете децата, те са всичко на този свят“ – с този завет си тръгна Нери.

Не изпускай тези оферти:

50 истории от БНТ с 50 любимци – 24chasa.bg

С Асен Агов бяха прочутия Екип 2 на новините на БНТ. Конкурираха се за зрителската любов с Екип 1 на Емилия Иванова и Райчо Райчев (също вече покойник)

Борбената и целеустремена Терзиева винаги се размеква, когато става дума за деца. Там се крие и голямата несподелена драма на Нери, която тя рядко си позволява да прави публично достояние.

Единствената дъщеря на журналистката е глухоняма по рождение и Терзиева води тежка лична битка, за да й осигури нормален живот. И постига пълен личен триумф – наследничката й завършва училище с пълно отличие, а след това и Зъботехника в Медицинския университет.

Дебютира на екран като „Нели“

Нери е двигателят на безброй кампании за деца в неравностойно положение и хлапета, борещи се с тежки заболявания. През 2017-а година журналистката лично измоли от тогавашния премиер Бойко Борисов правителствения „Фалкон“, за транспортира от Бургас до София момченце, което береше душа след усложнения от варицела.

На представянето на дебютната книга на екранния й партньор Асен Агов преди година и половина – здравословните проблеми вече взимат своето от борбената Нери

Иначе явната травма на Нери до последния й дъх си остана Възродителният процес и фактът, че повече от 3 десетилетия след насилственото прекръстване на мюсюлманите нито едно официално лице не понесе съдебна отговорност за гаврата.

В Пловдив през 1985 г. красивата етническа туркиня Нериман става насилствено Нели и точно с това име зрителите за първи път я видяха на екран. Години по-късно Терзиева пише сценария за филма „Откраднати очи“, който третира темата за насилствено на имената на турците у нас.

Да си припомним едно класическо издание на „По света и у нас“ с Нери от 1991 г.:

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГЕРБ правят Правителство! Патерицата ще е
Next: Получаваме шест заплати при пенсиониране, но си има условия

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.