Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неудържимият холандец. Той е баща на 600 деца и заради това го съдят
  • Новини

Неудържимият холандец. Той е баща на 600 деца и заради това го съдят

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
asdasosovosvkvvvss.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

41-годишният Йонатан Мейхер е баща на над 600 деца. Изглежда, че всички трябва да се радват за него, но нидерландското правителство реши да го даде на съд. Защо мислите се е случило това?

Оказва се, че в Нидерландия има ограничение за броя на децата, родени от един донор – не повече от 25. Този закон е насочен към минимизиране на рисковете от потенциални бракове между биологични роднини.

Неспокойният Мейхер обаче успява да заобиколи закона, като в продължение на много години снабдява различни клиники, които се занимават с оплождане с неговия генетичен материал.

Мъжът привлича вниманието за първи път през 2017 г., когато станало известно, че вече е баща на над 100 деца. След това служителите на реда решили да проучат по-подробно случая му.

Оказа се, че освен че е посещавал клиники, Йонатан дълги години е търсил клиенти в социалните мрежи, заблуждавайки ги колко деца има. В резултат на това над 500 семейства станали негови „жертви“.

В петък нидерландския съд нареди на мъжа да спре даряването на сперма.

Съдът също така нареди на Мейхер да пише до клиниките в чужбина с молба да унищожат цялата му сперма, която имат в наличност, с изключение на дозите, запазени за родители, които вече са имали деца от него.

Решението дойде след гражданско дело, започнато от фондация, представляваща интересите на деца донори и нидерландските родители, които са използвали мъжа като донор.

Те твърдят, че продължаващите дарения на Мейхер нарушават правото на личен живот на неговите деца донори, чиято способност да създават романтични връзки е възпрепятствана от страхове от случайно кръвосмешение.

Ева, жена в центъра на съдебното дело, родила дете от Мейхер r през 2018 г. и казва, че направо я боли коремът от това, че той е бил баща на толкова много други деца.

По-рано тази година тя сподели: „Ако знаех, че вече е баща на повече от 100 деца, никога нямаше да го избера. Като си помисля за последствията, които това може да има за детето ми, ми се повръща.“

Не е ясно колко опасна е подобна плодовитост, защото това е първият подобен случай в Холандия. Въпреки това, той като цяло може да избегне наказание, тъй като мъжът се премести в Кения и няма да се върне в родината си.

Да се ​​надяваме, че неудържимият холандец ще се спре и няма да прави същото в новата държава, защото населението на Кения е нараснало с 10 милиона през последните 10 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Близнаци, разделени при раждането си, се намират и разбират, че са водили еднакъв живот
Next: Шофьор на училищен автобус загуби съзнание в движение, 13-годишно дете овладя возилото и спаси съучениците си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.