Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева РАЗКРИ: Ванга ми каза, че извънземните са сред нас
  • Новини

Нешка Робева РАЗКРИ: Ванга ми каза, че извънземните са сред нас

Иван Димитров Пешев март 25, 2024
dfsbvsdkbdkfnbghknhg.png

Избирали да се вселяват в невинни деца, разкри треньорката на „златните момичета“. „Ванга ми каза, че извънземните са сред нас.“ Това сензационно разкритие за думите на легендарната пророчица направи пред „България Днес“ Нешка Робева.

„Не мога да си спомня точно годината, когато чух това от Ванга, 1991-ва или 1992-ра. Но тогава в Пловдив започнаха да говорят за един „Кики“, така бяха нарекли „зеленото човече“ или полтъргайста, вселил се в дома на пловдивското семейство Мичеви и даващ „сигнали“ на дъщеря им Десислава“, връща лентата назад треньорката на „златните момичета“.

Тя допуска, че именно заради огромния интерес на българите в този период, силно подклаждан от медиите, се е стигнало до нейния разговор за чуждоземците с Ванга.

 

 

Непосредствен повод за посещението в дома на петричката пророчица обаче не станал мистериозният и досега „Кики“, който оттогава не е давал признаци на живот, а публикациите, че в този ден „извънземни щели да дойдат при Ванга и тя ги очаквала“, разказва Робева.

„И както говорехме, я попитахме: „Лельо Ванга, вярно ли е, че ще идват извънземните?“. И тя каза: „Не“. И тогава й зададохме и този въпрос: „А има ли извънземни? И тя ни отговори, че има“, довери още детайли от паметната среща бившата грация.

Ветеранката на художествената гимнастика у нас си спомни, че великата ясновидка дори посочила видовете инопланетяни. „Не само че ги има, но и са най-различни“, разкрила Ванга. „От Козирога имат канал към Земята“, това бяха точните й думи“, поясни Нешка Робева.

Бившата шампионка добави, че по време на беседата Ванга описала и външността на „зеленото човече“ Кики, изтормозило фамилията от Града на тепетата. „Описанието на Ванга съвпада с това, което виждаме в египетските пирамиди – човек с птича глава, с люспи по тялото като риба, така ни го представи тя. Спомням си отлично всичко, защото съм виждала тези фигури и веднага ми направи впечатление“, сподели още Робева.

 

 

Тогава пророчицата от Рупите признала и че „Кики идвал при нея“. „Леля Ванга каза още, че не всички извънземни са добронамерени. Може би не употреби точно тази дума, но смисълът е същият. „Но другите, каза тя, са лоши“, довери легендарната треньорка.

Топпророчицата на България допълнила, че инопланетяните „се вселявали в човеците“. Избирали, добавя Нешка Робева, „такива невинни души“. „Даже спомена деца – 13-14-15-годишни. Според нея те ставали агресивни, започвали да не слушат родителите си“, спомня си една от емблемите на художествената гимнастика.

„Затова се карат, затова се бият“, твърдяла Ванга. „Тя смяташе, че те използват нашето тяло, за да могат да съществуват“, цитира подробности от паметния разговор Робева. Самата тя е на мнение, че когато се вселят в даден човек, извънземните „подменят неговата същност“ и го превръщат в „биоробот“.

„Как може да се различи биоробота от истинския човек? Биороботът се стреми само към материалното, а истинският човек се стреми към духовното, носи духа Божи, стреми се да се усъвършенства…“, не може да забрави уроците на голямата ясновидка ексшампионката.

 

Ванга не пропуснала да отвори очите на любимата си спортистка и за „необикновената енергия на Рупите“. „Може би затова тя се премести през 80-те години в Рупите“, смята Робева. „Силите са й казали да го направи. Защото дотогава тя гледаше в Петрич. За първи път отидох при нея, когато Ванга живееше в Петрич, още през 1973 г.“, разказа още Нешка Робева.

„Леля Ванга казваше и че има прераждане. Че има йерархия. „Тази битка, вика, която става на земята, става и горе“, спомня си екстреньорката на националния отбор по художествена гимнастика.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майстор: Ако правиш това с бойлера, ще спестиш много пари от сметката си за ток
Next: Само на 50 години си отиде известен български спортен журналист

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.