Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева смълча мрежата: Да, аз обичам Русия!
  • Новини

Нешка Робева смълча мрежата: Да, аз обичам Русия!

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
neshkahkakka.jpg

Легендарната Нешка Робева обяви в официалната си страница във фейсбук причините поради, които е русофил.

Аз обичам Русия!

Обичам света, обичам хората… Аз съм „ФИЛ“…

Вчера един мой фейсбук приятел в лично съобщение вместо аргументи, както ми бе обещал, срещу това, което пиша, ме попита „Вие русофил ли сте?“. Въпросът ме изненада и хвърли в размисъл… Каква съм аз? Фил или Фоб?

Да, аз обичам Русия.

Защо? Не мога да дам точен отговор… Когато става въпрос за чувства, никой не може да го направи. Защо обичаме един/а/, а не друг/а/, дори да са близнаци?…

„Химия“?!

Потърсих обяснение на русофилството в Уикипедия. „Русофилството е обич към Русия, руския народ, руската култура, история, бит и традиции. Корените на русофилството са свързани с православните традиции и славянофилството.“

Сигурно е така. Но прави впечатление, че никъде не е спомената любов към система на управление.

Изхвърленият от защитниците на „демокрацията“ Достоевски е получил смъртно наказание заради бунта си срещу управлението на Николай Първи – отдавна забравен от света, за разлика от гения – дар от Бога за човечеството… Прокофиев, Стравински, Чайковски, Плисецкая, Чехов и Булгаков и още, и още – гордост за човечеството учени, хора на културата и изкуството… Спортисти. Всички те са част от Русия и твърда – неразрушима база на русофилството… И Путин ще си отиде… Русия ще остане и тогава, може би човечеството ще се засрами заради насажданата омраза…

Аз съм Русофил, това прави ли ме нечий „Фоб“?

Обичайки Русия, трябва ли да мразя другите народи?

Израсла съм с Братя Грим, Жюл Верн, Виктор Юго, Джек Лондон, Кронин и Дикенс. Обожавам Едит Пиаф, „Пинк флойд“, Елвис, Махалия, Тина и Гершуин, „Металика“, Бийтълс…

Да мразя ли Испания заради Франко – да се лиша от Лорка, Саура, Гадес…

Да мразя ли Франция заради Наполеон?

Да ненавиждам ли Англия заради оръжието, с което е снабдявала турската армия в Освободителната война, или заради хвърлените над София бомби, при нито един наш участник във войната?

Да мразя ли Америка заради стотиците хиляди загинали в Хирошима и Нагасаки и още милиони по света?…

Да мразя ли Италия заради Мусолини и да се откажа от Верди, Пучини, Паганини или от любимия ми Джани Родари?..

Да мразя ли Германия? Да обвинявам ли целия немски народ заради умъртвяването на 6 милиона невинни евреи, в това число хиляди деца, и съсипания живот на десетки милиони участници във войната?.. Заради Хитлер да се откажа ли от Вагнер и Бах?.. Да не чета Гьоте, Ремарк, Т. Ман?..

Или вкупом всички да мразя, Кралете, Императорите, президентите и колониалните им политики, насилственото насаждане на техните култури и унищожаване на самобитността на десетки народи…

Обичам народите, до която култура съм се докоснала, и не мога да ги съдя заради политиките на управленците им, често насочени срещу самите тях…

Но към Русия питая особена, необяснима обич.

И странно, че не славянин, а Уйлям Гладстон (английски политик – либерал) е прозрял генезиса на тази любов.

„Каквото и да се говори за някои страници в руската история, с освобождението на милиони поробени народи от жестокото и унизително робство Русия ще направи на човечеството една от най-блестящите услуги, каквито историята познава, една услуга, която никога не ще се заличи от благодарната памет от народите.“

Обърнали гръб на историята, забравили поуките ѝ, все по-тъжно и срамно става да пригласяме и гледаме как насаждана с години омраза между два народа се изражда в братоубийствена война. Как, особено ние славяните, през труповете на децата, братята и сестрите ни безсрамно размахваме пръст и сочим политически коректно виновника… Как услужливо наливаме масло в огъня и лицемерно хленчим, отчитайки броя на жертвите като головете на футболен мач.

Поставяме във фейсбук посмъртно произведените герои от едната и другата страна, забравяйки, че това няма да смъкне черните забрадки от главите на майките, нито ще пресуши сълзите на сираците…

ДА! АЗ СЪМ И „ФОБ“!

АЗ СЪМ „ФОБ“ НА ВСИЧКИ ВОЙНИ И ВОЕННИ СЪЮЗИ, както и да ги кръщават вечно печелившите гешефтари – войнолюбци!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Янев като Орбан: България трябва да гледа първо своя национален интерес и след това ценностите на ЕС
Next: Алена погреба Путин с тази прогноза: Отключи лоша карма! Орисан е на много страдания за народа на Русия

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.