Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова с големи разкрития от кухнята на коалицията!
  • Новини

Нинова с големи разкрития от кухнята на коалицията!

Иван Димитров Пешев юни 11, 2022
kuhqnqkolaiqic.jpg

Много вероятно е да има правителство на малцинството, защото е по-добрият вариант как да продължи страната напред. Ние трябва да опитаме. Това заяви пред bTV вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова.

„Изправени сме пред избор по кой от двата пътя да тръгне страната – правителство на малцинството, което е труден път, другият е предсрочни избори, което може да бъде фатално“, заяви тя.

Според нея, правителството на малцинството е необходимо, за да се приеме актуализацията на бюджета.

„Това е задача номер едно, ако сме отговорни хора. Малко да свалят емоциите колегите. Ако това не се случи като актуализация на бюджета, ще изправим хората пред огромен проблем“, смята Нинова.

Тя напомни, че предстои да се приемат 20 закона, за да може Планът за възстановяване да стане реалност. “Т.е. парламент трябва да има“, изтъкна вицепремиерът. В противен случая получаването на средства ще се отложи, може част от тях да се изгубят.

„Усвояването на тези средства върви със сериозните реформи които нашето правителство обеща да изпълни“, посочи лидерът на БСП.

„Другият път е предсрочните избори. Ще оставим всички тези хора без подкрепа в кризата – няма да има увеличение на пенсии, няма да има за деца, за майки, за земеделски производители, редица предприятия ще фалират и ще се увеличи безработицата“, изтъкна Нинова.

По думите ѝ, при служебен кабинет няма парламент и няма кой да приеме тези мерки. „Това е дългосрочен риск за България“, предупреди Нинова.

„Чакат ни трудни месеци зимата. Ще изпратим страната в безпътица и хаос“, заяви тя.

„Минават се граници, минава се в лични нападки, в обиди, след което трудно се събират хората на разговор. Нека днес си излеят емоциите, хладнокръвие от утре и да се разговаря разумно“, призова тя.

Според нея, правителството на малцинството има един минус и един плюс: „Минусът е, че не можеш да бъдеш сигурен, нестабилност. Плюсът е, че едно правителство на малцинството ще доведе до по-качествено законодателство“.

На въпрос от кога са обтегнати отношенията между „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, тя отговори: „Не съм усещала, че ще напуснат, но имаше напрежение. То започна по-силно да се усеща след обсъждането на кандидатурата за БНБ. След това нещо се счупи в отношенията между колегите“.

„Имало е случай аз да разговарям със Слави и след това да разговарям с г-н Петков“, сподели вицепремиерът.

„Чухме се с г-н Трифонов, не помня точно кога. Но говорихме. Нищо конкретно не е отправял към нас“, добави тя.

„Повечето им спорове бяха за постове и за пари. Не бяха принципни“, посочи Нинова. „Чувала съм спорове за суми между министър Василев и г-н Караджов“.

“Бюджетът трябва да бъде приет до 27 юни, за да влезе в сила от 1 юли. Има срокове, в които трябва да влезе и да се изгласува, за да са хората спокойни”, отговори тя на въпроса бърза ли се прекалено много с актуализацията на бюджета.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина известната водеща, която беше приета по спешност в болница след ТВ предаване
Next: Бащата на Кирил Петков се обърна извънредно към цяла България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.