Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов бизнес: Заляха социалните мрежи с тези оферти, прекупвачи продават стоката тройно
  • Новини

Нов бизнес: Заляха социалните мрежи с тези оферти, прекупвачи продават стоката тройно

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
sdfvfsgbfdhgnghhj.png

Между 60 и 80 лева – чисто нови кувертюри, плетени на една кука, заляха групите за продажба на смешна цена. Млади и стари се избиват за тях. Такова покривало за спалня се задържа не повече от 20 минути, съобщава „Телеграф“.

Това е тотален хит в последните месеци. Бдителни купувачи установиха, че продавачите са едни и същи и се усъмниха, че предприемчиви търговци обикалят селата и прибират чеиза от раклите на самотно живеещи старци.

 

Проучване установи, че е точно така. В неформален разговор продавачка призна, че има цели колекции покривки в различни стилове – мильо, поанлас и други, но в момента повече вървят покривалата, защото са трудоемки, сложни и изработването на всяко от тях отнема поне година.

В същото време на цената, на която се продават в момента, не може да се купи само преждата, така че ръчният труд е за без пари.

Хората са доволни обаче, че могат да си купят кубик дърва, разпродавайки купища плетки, които проветряват веднъж годишно, но никога не са ползвали и няма за кога да ги пазят.

Тенденции

Преди години подобно нещо се случи с чекръци, вретена, хурки, пиростии и паламарки. След като изпоскаха хамбарите и мазетата по селата за такива вещи за битов кът, цените им драстично паднаха.

Подобно нещо се случва и сега със съдържанието на раклите за чеиз.

Но ако за плетените кувертюри и покривките за голяма кръгла маса има ред, но никой не се отказва, то към бродериите върху хасе – прочутите карета и тишлайфери, които майките и бабите ни шиеха, почти няма интерес.

Мижав е интересът и към чилета мулине и кенар за кошули, повече се търсят започнатите, но недовършени гоблени.

Източник, който търгува от години с подобни стоки, уточни, че има и сезонност в пазаруването и ако през зимата много търсени са дебелите шити юргани, с настъпването на пролетта от тях се продават едва няколко броя чак до застудяването наесен.

В същото време обаче родопските одеяла, които боцкат, не са толкова желани, а и са рискови, защото, докато им се намерят купувачи, трябва да ги бранят от молците.

Продавачи обясниха, че най-много рекламации в стоките, наизвадени от раклите, има за миризмата. Месеци трябват да се премахне наситеният аромат на нафталина.

В същото време никой не рискува да пере кувертюрите, защото после придобиват неугледен вид и нямат гладене, а за част от покривките се изисква колосване, което днешните млади не знаят как се случва.

Поръчана

Както сред продавачите, така и сред купувачите има съвпадения.

Причината е, че други предприемчиви търговци следят хората, които обикалят селата и изпразват раклите, и по този начин им стават редовни клиенти. Ползват отстъпки и понякога стоката се продава още на мига, в който е публикувана като обява.

Така, докато преглеждате на телефона си снимките от обявата, отдолу вече има коментари: „Поръчана“, „Пазя ред“ и „Следващата за мен“. Има и плетачки, които яростно нападат продавачите с реплики: „Вие не цените труда!“, „Това е безбожно ниска цена, не ви е срам“ и др.

Следва дежурен отговор, че това се прави, за да може някой да им се радва, вместо да пожълтяват в скринове и долапи.

Но масовата част от големите купувачи прибират евтините съкровища, за да ги пласират на тройна цена в чужбина, където ръчното плетиво никога не е преставало да е актуално.

Има и обратна тенденция – търговци обикалят разпродажби в чужбина и купуват рамкирани и навити на руло ушити гоблени с нетипични сюжети, но и към тях няма голям интерес, защото тези, за които бродирането е хоби, искат сами да си ги изработят, а онези, които купуват, пък се насочват предимно към познати картини.

Бродирани икони и девойки в носия най-търсени

Почти изчезнали като тенденция са Вилеровите гоблени, които у нас традиционно се рамкираха с гипс, финтифлюшки и позлата.

Търсят се повече гоблени на нови дизайнери, като най-купувани са религиозните и портретите на момичета с носии и китка в косата. Но засега гоблените си държат цената – тя е висока, но не се продават и може да минат години преди някой да прояви интерес.

В тези случаи обаче задължително има преговори за сваляне на цената. Спаднал е и интересът към български забележителности с гобленов бод.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Халваджиян реши съдбата на Капките
Next: Момичета, миналата година боядисах яйцата с бяло вино и станаха малки бижута! Ето колко е лесно:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.