Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов доклад на ЦРУ за изчезването на България с потресаваща прогноза
  • Новини

Нов доклад на ЦРУ за изчезването на България с потресаваща прогноза

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
sadfvsdfvdfsvfdhghgfh.png

Нова прогноза за демографията у нас. Доклад на ЦРУ за световните тенденции определят България като 11-ата най-бързо изчезваща нация в света.

Според анализаторите живеем в 25-ата най-застаряваща страна. Данните от изминалата година анализират и от ООН, проследявайки общия коефициент на плодовитост или средния брой деца, родени от една жена. Те достигат до заключението, че Старият континент е под заплаха.

Средно този показател за Европа е 1,5 при необходими стойности от 2,1 пункта, за да не се стопява дадено население. България е една стъпка по-високо от средното за Европа.

Преди две години в семейството на Невена и нейния съпруг Иван се появява чудо номер едно – Симеон взел първата буква от името на единия си дядо. Още тогава са категорични. Семейството им трябва да продължи да расте. Така се появява тяхното чудо номер две – Валери, кръстена на другия си дядо. Семейства като това подреждат България на ниво над средното за Европа, що се касае до коефициента на плодовитост.

„Той достига най-ниски стойности през 1997 г. в отговор на тежката икономическа криза, в която изпада страната. Тогава този коефициент пада до 1,1. След това вече постепенно се покачва“, казва в сутрешния блок на Нова ТВ проф. Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

Но прогнозата е, че населението у нас ще намалее с около 30% в следващите 20 години. Експертът добавя, че към 2050 година България ще бъде около 4,5 милиона. Според специалистите, проблемът у нас не е толкова с раждаемостта, колкото с застаряването на населението и високата смъртност.

Въпреки това, с надежда да са част от промяната на тези тенденции, но и с отговорност да осигурят достойно бъдеще на децата си, Невена и съпругът ти за втори път си тръгват от майчин дом с бебе на ръце.

Новородените в „Майчин дом“ от началото на годината са повече от 200. Д-р Юрий Хранов казва, че все повече жени предпочитат нормалното раждане. По негови думи през миналата година е имало по 8 раждания на ден, а сега са по 10.

Ако тенденцията се запази, тази година „Майчин дом“ може да надмине рекорда, който постави през 2023-та. Рекорд, който за акушер-гинеколога доктор Юрий Хранов е резултат от ежедневни чудеса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иманяри загиват в пещерите, привлечени от легенди за златото на Вълчан войвода
Next: Екипът на bTV не е на себе си заради тази голяма новина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.