Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова драма в живота на Жени Калканджиева. Закъса го
  • Новини

Нова драма в живота на Жени Калканджиева. Закъса го

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
dqwesgfhfghgf.png

Спокойствието на Жени Калканджиева със сигурност отново е нарушено и то доста солидно. Този път това се случва заради новото дело, което битият от съпруга й Тачо мъж завежда срещу него, придаде БЛИЦ.

Тачо отново ще се окаже под ударите на Темида, след като Върховният касационен съд намали присъдата му от 3,5 години затвор за побой на съсед и закани за убийство, магистратите измениха наказанието му на година и шест месеца условно. Решение, което не удовлетворява жертвата Георги Василев, който е категоричен, че няма да спре да търси справедливост.

„Ще заведа частно дело срещу вече осъдения и това ще е за средна телесна повреда, води се по частен характер. Няма да спра дотук с делата. Ще продължа да си търся правата.

По отношение на финансовата част – ако това дело, което ще заведа отново с адвокат Димитър Марковски, е успешно, ще направя дарение, след консултация. Парите ще отидат в дом за деца в неравностойно положение или в помощ на възрастни хора“, категоричен е мъжът, който през 2020-та бе нападнат от партньора на бившата шеста по красота в света. Този път фокусът ще e насочен, както към извършителя, така и към неговия съучастник, представен по-рано само с фамилията си – Златанов.

„На предишна инстанция присъдата бе три години и половина ефективна, т.е. затвор, сега е драстично намалена. Да – в свидетелството за съдимост е отбелязано, но в крайна сметка човекът, който е виновен, не получава заслуженото“, казва още Георги и добавя, че битката, която продължи близо три години и половина, му е коствала време, пари и нечовешко търпение. И днес той все още не ходи сам и спокоен по улиците.

Възмутен е от поведението на Тачо, който ден, след като отърва затвора, сподели видео, уловило как се забавлява, вероятно празнувайки. На кадрите Стефан танцува на лодка – публикация, която се появи и бързо изчезна от уеб пространството, пише „Галерия“.

„Странно ми е как човек, който е осъден, се качва на собствена или яхта на приятел, за да се весели. Радва се, че е отървал затвора ли? Това показва, че условната присъда действително е нищо, ако не е допълнена от общественополезен труд или дейност, която да превъзпита и по-точно да види масата, че извършителят се е поправил, или иска да го направи. А видеото показва, че лицето е далеч от тези мисли. Съдиите може да са прави или не, хората съдят по делата“, казва още жертвата.

Continue Reading

Previous: Това естествено прочистване ще премахне до 20 килограма отпадъци от дебелото черво
Next: Скръбна вест! Внезапно си отиде един от водещите неврохирурзи у нас

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.