Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова драма с разменените бебета
  • Новини

Нова драма с разменените бебета

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
sahehiehiaskhasohasi.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всичко е доказано, само бавят процеса, казват адвокатите на двете майки

От „Шейново“ твърдят, че не е ясно кое и как се е случило

 

Нова драма се заформи с разменените бебета. Неочаквано болница „Шейново“ се отметна от признанието си, че това се е случило при тях? Адвокатът на лечебното заведение Вили Костадинова обяви пред „България Днес“, че не е доказано къде се е случила размяната на пеленачетата. Дали е в болницата, или извън нея.

Това е в пълен противовес с това, което обяви преди време директорът на АГ „Шейново“ д-р Румен Велев. Той призна, че размяната е станала в болницата и даже наказа за това няколко човека от екипа на лечебното заведение. Според адвокат Костадинова обаче не е ясно дали дисциплинарно наказаните медици са замесени в размяната на бебоците и са получили санкция за това.

„Няма нищо доказано на 100%. Медицинските лица от „Шейново“ са наказани след вътрешната проверка, но не заради абсолютно подкрепено с доказателства нарушение. Това предстои да установи разследването“, разясни пред „България Днес“ адвокат Костадинова. Според защитника на болницата разследването тече и предстои да бъде изяснено как и къде точно се е случила размяната.

„Няма нищо категорично, нищо не е доказано и може много да се спекулира“, заключва Костадинова.

Не на това мнение са защитниците на семействата, които отглеждаха чуждо бебе в рамките на 4 месеца. Адвокатите Тодор Мангъров и Стоян Стойков смятат, че изказването на адвоката на „Шейново“ е с цел да се бави процесът.

„Не е нужно да доказваме къде точно е станала размяната на бебетата. „Шейново“ вече си признаха, че това се е случило при тях. Всичко това са маневри, за да се точи делото и да си правят пиар“, коментира новата ситуация пред „България Днес“ адвокат Стойков.

На същото мнение е и колегата му Тодор Мангъров. И той е категоричен, че вече е доказано къде е станала размяната.

„Технически е невъзможно бебетата да са разменени някъде другаде освен в самата болница. Участието на замесените медицински лица вече е доказано. Имаше и наказани. Новите версии сега се пускат, защото от болницата отказват споразумение и искат делото да се точи дълго в съда. Процесът ще тече минимум 2 години, ако не и повече“, категоричен е адвокат Мангъров.

Прецедентът с разменените бебета разтърси страната в края на декември миналата година. Кашата в АГ „Шейново“ започва, когато една от майките се усъмнява, че пеленачето не е нейно, след като го гледа вече два месеца. Родилката не вижда никаква визуална прилика на детето нито със себе си, нито с мъжа си.

 

Това кара жената да направи ДНК тест на бебенцето и най-големите й страхове се оказват истина – детето е чуждо! Когато се отърсва от ужасяващото разкритие, младата жена сигнализира на софийската болница, където е родила. От АГ-то започват моментална проверка и установяват грешката, която са направили.

 

Установено е, че номерът на гривничката, която се поставя на детето при раждане, не съответства на номера на майката. Така се прави заключението, че две бебета, родени по едно и също време, са разменени и са дадени на грешните родители.

 

Ден по-късно изпълнителният директор на акушеро-гинекологичната болница д-р Румен Велев информира, че на базата на вътрешна проверка в болницата вече има наложени три дисциплинарни наказания заради разменените бебета. След известно време майките се срещнаха и си размениха бебетата пред погледите на техните адвокати.

Дали „Шейново“ ще се отметне от думите си и как ще обяснява наказаните медицински лица и установените грешки с гривните на майките и на бебетата, предстои да разберем. Очаква се делото да започне скоро и да продължи доста дълго.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зара закъса с колата посред нощ в Перник, обади се на случаен номер и после едва описа какво се е случило
Next: 1 лимон и 1 яйце. Не рецепта, а злато, която малко хора знаят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.