Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова измама в магазините, за какво да внимаваме
  • Новини

Нова измама в магазините, за какво да внимаваме

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2023
fsdafsfqeqwesddas.png

П роизводители и търговци ни заблуждават с неясни и непълни етикети на храните. Не са малко и случаите, в които такъв въобще липсва.

Глобата за подобно нарушение започва от 25 хил. лева. Някои от казусите се поемат от КЗК, които образуват производства по тях, където санкцията може да достигне и над 200 хил. лв. Това каза пред „Телеграф“ председателят на сдружението „За достъпна и качествена храна“ д-р Андрей Велчев.
Проблемите

„Проблемът с всички онези продукти, на чийто етикет пише „100% натурален“, „100% със съдържание на…“, ни заблуждават със сложността на един етикет и най-вече с това, че един производител носи отговорност това, което пише, със сигурност да се съдържа, а това не винаги е така. Най-много ни търсят хора, които се грижат за здравето си заради сърдечно-съдови проблеми, диабет др. Етикетите са подвеждащи понякога. Нискокалоричен не винаги означава, че той съдържа необходимия брой калории, който има оригиналният продукт на дадена марка.

Така е и с нискомаслените и с ниското съдържание на въглехидрати“, коментира той. По думите му същото се отнася и за съдържанието на захарите, които често се бъркат със захар, като подчертава, че плодовата захар също би могла да повиши нивата на един диабетик. Той призова хората внимателно да четат етикетите и да следят за Е-тата и всички видове хранителни добавки, които понякога са вредни за здравето.

„Няма благоприятни добавени по неестествен начин съставки в дадена храна“, смята Велчев и добави, че навремето се е изписвало, че е възможно в даден продукт да се съдържат други вещества, свързани с различните видове производства в едно предприятие.

Велчев препоръча да бъдем внимателни и по отношение на храните, които се продават за био, както и т.нар. фермерски стоки.
Етикети

Това, което обикновено тревожи потребителите, е неясното описание на етикетите. „Когато става дума за възрастни хора, има етикети, които са написани с прекалено дребен шрифт. В случая с вносни стоки, произведени в трети страни, там може да липсва добавен етикет на български език“, допълни още председателят. „Тези, които съдържат стевиа например, тя така е описана, че не става ясно какъв тип е и дали е такъв тип заместител на захарта, какъвто организмът ни може да поеме“, подчерта Велчев. Той сподели, че от КЗП им съобщили за протеиново барче, на което пишело, че е без захар, а след изследване се установило, че е пълно със сладката субстанция.

По думите му потребителят вече е влязъл в ролята си на постоянен орган за проверка на това какво ни се продава, все повече си търси правата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната падна. Пуснаха записа от преговорите с протестиращите
Next: В 14:30 голяма трагедия до Малко Търново с моторист и автобус, пълен с деца

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.