Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови вести за престрелката с убит наш граничар, проговорил е оцелелият военен
  • Новини

Нови вести за престрелката с убит наш граничар, проговорил е оцелелият военен

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
cececoeclqclas.jpg

Министърът на отбраната Димитър Стоянов излезе с подробности за трагедията на границата ни. Направи брифинг пред ГПУ-Елхово. Припомняме, че при престрелка, близо до село Голям Дервент, граничарят Петър Бъчваров загина. Той е бил на наряд, заедно с военнослужещ, който е успял да се прикрие от куршумите и е без наранявания.

„Реално той е прикрил нашата граница, след като се е прикрил зад моторното превозно средство, е произвел изстрели в посока от където се е стреляло от турска страна. Той е действал изключително професионално. Срещнах се с него, говорих с него, чувства се добре.“, това заяви министър Стоянов.

Става ясно, че двамата са видели проход в оградата, който граничният полицай е отишъл да провери. В момента, в който военният е слязъл от превозното им средство се чува изстрел, от който колегата му граничар пада. Военният се е прикрил зад гумата на колата и е произвел изстрели в отговор.

„Имаме точни и ясни инструкции кога и как да се действа с оръжие. Всичко трябва да бъде съизмеримо. Не може отсреща да стои майка с деца. Военните са подготвени, това не подлежи на коментар“, каза още той.

Не изпускай тези оферти:

Става ясно, че от турска страна са произведени няколко изстрела, а не само един.

Загиналият Петър е младо момче, 90-ти набор. Работил е на границата от няколко години. Много съвестен, прецизен и сериозен е в работата си. Цяло Елхово скърби за него.

Убитият край Елхово полицай – сержант Петър Бъчваров, бил голям купонджия и душата на компанията. Това разказват за починалия източници на БЛИЦ в Елхово.

„Много добро момче беше, обичаше забавите, но още повече обичаше работата си. Беше голям мъжкар“. Така описват източниците ни загиналият 30-годишен мъж, който бе застрелян от мигранти в понеделник вечер край Елхово.

Бивш МВР шеф огласи скандално уволнение, предшествало убийството на граничаря

БЛИЦ припомня, че мъжът е бил на пост, заедно със свой колега от МО. Двамата патрулирали покрай оградата, когато видели място, на което тя е срязана. Мъжете слезли, за да огледат мястото, но в мига, в който светнали с фенер, започнала престрелка.

Още с първия куршум сержант Бъчваров бил убит. Изстрелът е бил директно в главата му, произведен от ловна пушка.

В района положението става все по тежко.

Трагедията е огромна: Ето кой е бил убитият граничар! СНИМКИ

Местните хора разказват още, че оградата около Елхово е пълна с дупки, а мигранти ежедневно минават през някои от тях. Родните граничари са снабдени с пистолети „Макаров“, но нямат никакви бронежилетки. Фенерите, с които осветявали вечер, пък били най-обикновени.

Източниците на медията ни твърдят, че в последните месеци мигрантите стават все по-агресивни и си позволяват много повече дързости.

Най-притеснителното е, че колкото и хванати мигранти да има, тези, които се сдобиват с присъда, са малък процент.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см
Next: Дaфинoвия лиcт зa изпълнявa жeлaния: Етo кaквo тpябвa дa нaпpaвиш

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.