Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Новината помрачи слънчевата сряда! 19 невинни дечица загинаха. Поклон
  • Новини

Новината помрачи слънчевата сряда! 19 невинни дечица загинаха. Поклон

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
sveveshshstttttt.jpeg

Броят на жертвите от стрелбата във вторник в начално училище в американския щат Тексас достигна до 21, предаде Ройтерс. Загинали са 19 деца и двама възрастни, без да се брои извършителят, който също бил убит, съобщи пред Си Ен Ен говорител на Департамента за обществена сигурност на Тексас.

Сенаторът от Тексас Роланд Гутиерес съобщи, че по данни от щатската полиция в болница се намират трима ранени в сериозно състояние, предаде Асошиейтед прес.

Според сведенията, оповестени по-рано от губернатора на щата Грег Абът, извършителят е 18-годишен местен жител, идентифициран като Салвадор Рамос. Той е пристигнал в началното училище “Роб” в град Ювалди в южната част на щата с автомобил и е влязъл въоръжен с пистолет и вероятно с пушка, след което е открил огън. Извършителят също е загинал. По сведения на източник от силите за сигурност, пожелал анонимност, той е бил убит от федерален агент от граничната охрана, който след началото на стрелбата влязъл в училището, без да чака подкрепление, и прострелял извършителя, който се бил укрил зад барикада. Агентът също бил ранен, но успял да излезе сам от училището.

Преди стрелбата в училището Рамос убил собствената си баба, съобщи Ройтерс. След това избягал от местопрестъплението, катастрофирал с автомобила си и накрая извършил кървавото нападение над децата.

Това е най-смъртоносната стрелба в училище в САЩ от 2012 г. насам, когато нападател уби 20 деца и шестима възрастни в началното училище “Санди Хук” в Нютън, Кънектикът.
Президентът на САЩ Джо Байдън разпореди знамената в Белия дом и във всички обществени сгради да бъдат спуснати наполовина в знак на почит към жертвите.

Материалът Новината помрачи слънчевата сряда! 19 невинни дечица загинаха. Поклон е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Тревога! Стабилно земетресение до България разклати и нашата страна
Next: Боят настана! Искат оставката на правителството и съдебно възмездие: Готвят поредно предателство

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.