Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Новият Одрин: Пазар с невиждана евтиния на един хвърлей от границата, а българите…
  • Новини

Новият Одрин: Пазар с невиждана евтиния на един хвърлей от границата, а българите…

Иван Димитров Пешев март 21, 2024
asdcdsavfdskbbkgf.png

Цената на яйцата в Пирот са буквално с 50% по-ниски от тези в родните магазини. Това пише „Телеграф“.

В неделя на пазара в града струват от 18 до 20 сръбски динара за брой. Така най-скъпите струват в български пари 33 ст. за брой, а най-евтините са по 30 ст.

 

За сравнение у нас цената на кокошия продукт е от 50 до 60 ст. за брой в зависимост от размера. На пазара в Пирот българи пазаруват и кори за баница, като те струват 2 лв. за 500 грама. У нас цената им е с около 1-1,50 лв. по-висока. Нашенци обаче твърдят, че баницата със сръбските става много хубава и с вид на такава с домашно точени кори.

На пазара в Пирот голяма част от клиентите са българи. Причината са ниските цени, качеството и това, че могат да пазаруват с български пари.

Много от търговците по сергиите приемат и левове, а и в някои от магазините. Все още обаче има много места, където отказват да взимат българска валута, а нямат и пос терминал и се налага да се обменят динари.

Млечни

Много хора пазаруват и млечни продукти от Сърбия заради вкуса и цените им.

У нас сиренето и кашкавалът са едни от най-скъпите продукти, като според производители причината е надценката, която им се слага от търговците.

В Сърбия популярният крем за мазане, който се нарича каймак, струва около 17 лева, като е подходящ за разядки и дори за мазане върху сухар.

Другият продукт, който се търси, е сиренето, като се предлага и прясно, и узряло.

Цените в сръбските млекарници са с 2-5 лева по-ниски. Кашкавалът пък струва около 16 лева за кило. За сравнение у нас цената му е от 25 лева и нагоре. Има топъл хляб, който според нашенци има вкус като българския от фурната от едно време.

Цената му е 100 динара, или около 1,67 лв. за брой. Продава се хляб, който обаче не е топъл, за 70-80 динара, което е около 1,20 лв. за брой.

Напитки

На почит е и домашната ракия и на пазара може да видите много производители да продават. Цената на литър е 10 лева, като има крушова, лозова или както е известна у нас – гроздова, дюлева и други видове. За да докажат, че са я варили, производители вадят и снимки край казана.

Въпреки по-ниските цени с качеството компромис не е правен и това се усеща по вкуса на млечните и месните продукти.

Сред продуктите, които могат да се купят на пазара, са още ябълки, чесън, домати, краставици и салати. На много места се предлага и червен пипер, домашно производство.

За любителите на градината от Пирот може да се купи плачеща върба, която е декоративна и много красива, за 10 лева с корен в саксия, като височината на дръвчето е около 1,50 метра.

За сравнение у нас цената на дръвчето е 15 -25 лева с размер 20-30 см.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочакван удар за Лена Бориславова, Мирослав Иванов спешно…
Next: Експерт: Ако след 1 юли сте без ток, причината няма да е неплатена сметка

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.