Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново правило на Кауфланд за връщане на стоки, създаде горещи спорове в мрежата
  • Новини

Ново правило на Кауфланд за връщане на стоки, създаде горещи спорове в мрежата

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
casdvdfvdsbfgbnh.png

В медиите се разпространи случай с практика на Кауфланд, която разбуни духовете. Жена иска да си купи зехтин от там. Бутилката е била над етикет за зехтин с намалена цена от 14.99 лева.

Оказало се, че намалените зехтини били изчерпани

На тяхното място сложили бутилки от зехтин с цена 27.99 лева за един брой. Жената разбрала за това след като се замислила, че е платила повече от колкото трябва. Тогава извадила бележката видяла, разказват от ТрафикНюз.

Ето разказът:

Ново правило на Кауфланд за връщане на стоки, създаде горещи спорове в мрежата 1

Веднага отишла на гишето за информация

Опитала се да обясни до колкото ѝ е възможно, че са я подвели и иска да върне зехтина. Отказали и да върне продукта и да си получи парите обратно. Изпратен е служител да провери на щанда, той се върнал и казал, че няма неправилно сложена стока и всичко е наред. Жената се върнала и видяла, че бутилките със зехтин на неправилното място са премахнати.

Тя се прибира и разказва какво е станало на зет си

Той я води до магазина, за да поиска обяснение.

От там казали, че от 1 февруари в Кауфланд има ново правило.

Не могат да се връщат хранителни стоки, ако няма проблем с качеството или сгрешен етикет. Това не било нито едно от двете, заради което не може да върне зехтина. Следва среща с управителя, който казва същото

Ново правило на Кауфланд за връщане на стоки, създаде горещи спорове в мрежата 2

Мъжът завършва разказа си с призив това правило да се забрани

Той смята, че е несправедливо, ощетяващо и особено поставя възрастните и хората в неравностойно положение в много лоша позиция. Те вярват на етикетите и разположението на стоките. А и все пак никой не е длъжен да сравнява баркодове, имена на стоки и етикети. Един вид да прави разследване за всяко нещо, което си купува от магазина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бабина рецепта срещу листни въшки – действа без да навреди на растенията. Спасява ме всяка година
Next: Всички слагате оцет и сол, но ето какво добавям аз във водата на яйцата и няма нито едно пукнато

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.