Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ преброи доволните пенсионери. Голяма изненада
  • Новини

НОИ преброи доволните пенсионери. Голяма изненада

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
asdvffdvkfdsbkfgkbkgf.png

Въпреки непрекъснатите увеличения на пенсиите, доволните възрастни хора у нас изобщо не са много. Само 18 на сто от всички пенсионери получат сума над 1000 лева, сочи статистиката на НОИ.

Това са точно 366 132-ма души от общо 2 037 336 пенсионери у нас. Лична пенсия до минималната, включително и тези които получават по 523,04 лева, са 814 155 българи или 40 на сто от всички. Като прибавим обаче добавките и пенсиите, които хората получават като втори и трети, то броят на хората с до и на минимална пенсия намалява до 523 398 човека.

С максимална лична пенсия от 3400 лева са 2080 човека, а четирима взимат и над този праг, който не важи за президенти, конституционни съдии и т. н.

От 700 лева до 800 лева е пенсията на 142 639 човека, а от 800 до 900 лева – на 108 366 пенсионери.

87 369 българи са успели да се пенсионират през миналата година, въпреки повишаването на нужните възраст и стаж за това. Само за последните три месеца новоотпуснатите лични пенсии са близо 26 000, показват данни на НОИ.

Малко над една трета от новите пенсионери са с инвалидни пенсии, а 50 241 са тези за стаж и възраст през 2023 г.

Общо 105 450 пенсии са били прекратени през миналата година, като близо 9000 от тях са наследствени. Най-често причината заради прекратяването е смърт на човека, който получава пенсията.

Почти 1,5 млн. са хората у нас, които получават пенсия за стаж и възраст. От тях половината са работили в най-масовата трета категория труд, а 48 на сто имат смесен стаж. Едва 12 432-ма българи могат да се похвалят с пенсия за първа категория труд, а 26 031 пенсионери взимат такава за труд при втора категория.

От новите пенсионери само 32-ма са с пенсия за първа категория труд, а 52-ма – за втора или това са под 2% от новоотпуснатите пенсии.

Средната пенсия към края на 2023 г. е 785 лева, като тази за стаж и възраст е 830 лева, а инвалидната – 570 лева. 1400 лева взимат средно работилите в системата на МВР и отбраната. Мъжете продължават да получават със 170 лева повече от жените, като средната за тях е 885 лева при 715 лева за дамите.  През януари 2023 г. средната пенсия у нас е била 732 лева, а в края на годината – през декември, е 827 лева, показват още данните на НОИ. Общо 512 823-ма са хората, които взимат минимална пенсия за стаж и възраст, като от тях 405 000 получават по 523,04 лева колкото е размерът й при пенсиониране по общия ред.

Близо 107 800 души пък взимат минимума от 444,58 лева – това са хора, които са се пенсионирали при навършени 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. 278 089 са българите с минимална инвалидна пенсия, като почти 56 000 са с инвалидност над 90% и получават месечно по 601,50 лева, 103 511 души с инвалидност от 71% до 90% взимат по 549,19 лева, а други 117700 човека с 50 до 70,99% инвалидност получават по 444,58 лева.

Запазва се тенденцията най-високи да са пенсиите в София – средната е 957 лева, а най-ниски са тези в Кърджали – 633 лева. В Бургас средната пенсия е 872 лева, в Перник – 861 лева, в Стара Загора и Варна – 830 лева, в Кюстендил – 821 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво да правим, когато разберем, че телефонът ни следи, а не искаме да е така
Next: Само това не беше правил Ники Василковски в ефир: Ще запаля…

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.