Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нургюл Салимова напуска България?
  • Новини

Нургюл Салимова напуска България?

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
muyjtsygdf.png

“Много лошо. Възможно е Нургюл Салимова да премине към Азерската федерация. Можем ли да я упрекнем?

Не. При жалкото финансиране, което Живко Жеков едва успяваше да набави в продължение на 15 години, включително от мен, но през последните 6 години основно от моя приятел д-р Милен Врабевски.

Щедри пари от Милен, щедри пари от Васил Антонов. И нищо от българската държава.

Искам това да го знаят всички. Държавата е абдикирала от спорта, при това от шаха, в който през 2006 година България има едновременно 6 световни шампиона. Постижение, което не е постигнато от никоя друга държава”.

Това написа във фейсбук профила си Валентин Кръстев, който се представя като спонсор на българската шахматистка Нургюл Салимова, която стана втора на световната купа в Баку.

Малко по-рано личният й треньор Живко Жеков заяви, че ако момичето получи оферта от друга държава, той не би я спрял да я приеме. Самият Жеков споменава в коментара си, че има сериозни опасения, че подобно предложение може да дойде от страна на Азербайджан или Турция, като подчертава доста първата опция.

Офертата ще бъде примамлива и няма да й кажа „Недей да я приемаш“, коментира той по-рано пред Нова тв.

Междувременно в шахматните среди наистина упорито се коментира възможността Нургюл да премине към Азерската федерация по шах, но официално потвърждение към момента по въпроса няма.

В същото време руски медии представят гросмайстора Ниджат Абасов, който също е от Азербайджан, като неин треньор по време на световната купа в Баку. Ролята на азера там Жеков обясни по следния начин: „В шаха всеки състезател от време навреме работи с някой добър гросмайстор, известен с това, че има знания и може да ги предава, срещу заплащане.

Това е работата с Абасов. Естествено, така имаш и добри отношения с него. Като отидеш в Азербайджан и той е там – нормално е да ти помогне при нужда. Това е участието на Абасов“.

Темата набра изключителна скорост и във фейсбук. Десетки коментират в мрежата възможността Салимова да получи оферта да се състезава за чужда страна. Като повечето я съветват да приеме, тъй като държавата ни не се е погрижила за нея финансово и шаха в частност.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е да си княгиня и да се казваш Калина – отърва се със символично наказание
Next: Извънредно: Метална част от Дунав мост се откъсна! Има обърнат тир, границата е затворена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.