Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нургюл се прибра в родната Крепча, отговори дали би се състезавала за друга държава
  • Новини

Нургюл се прибра в родната Крепча, отговори дали би се състезавала за друга държава

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
gfdhfewwerwe.png

„Благодарим ти, Нургюл! Ти си нашата гордост!“. С тези думи, изписани на транспарант, местните хора посрещнаха в родното село Крепча шахматистката Нургюл Салимова. С представянето на Световната купа по шахмат за жени в Баку младата жена накара света да заговори за нея, за България и за Опака. А съгражданите си направи горди и изпълни с емоции при завоюването на сребърния медал.

Тази вечер в Крепча е празник на победата! Празнуват се години на всеотдаен и упорит труд на Нургюл Салимова; празнуват се скромността, усърдието и човечността, с които тя пленява; празнува се умът, себеотдаването и постоянството – качества, които са отличителни за състезателката.

Нямам намерение да се състезавам под чужд флаг. Надявам се нещата във федерацията да се оправят, каза пред медиите Салимова, цитирана от БТА.

Стотици хора от областта и региона се стекоха, за да поздравят Салимова. Шахматистката бе обсипана с цветя, с рисунки с образа ѝ от малки художници, със стихове за нея. Тя получи в дар две стихотворения, написани за нея, тъй като с представянето си е вдъхновила авторите – Златина Ганева и Ахмед Емин Атасой. В своя стих Атасой нарича девойката от Крепча „момичето на света“.

Аз не играя шах за първи път. Играла съм хиляди турнири и съм печелила. За моя изненада този турнир започна да се отразява много късно в медиите – когато стигнах четвъртфинал, полуфинал. Смятам, че същата подкрепа трябваше да я имам още от първия кръг, тъй като съм в ТОП 40 в целия свят. Надявам се, че занапред ще продължи, коментира Нургюл Салимова.

В поздравителния си адрес кметът на Опака Мехидин Кадиров пише: „Ти, скъпо дете, със сигурност си повод за гордост и удовлетворение не сама заради постигнатите успехи и завоювания престиж, но и заради ежедневните, всеотдайни и неуморни усилия, които положи в продължение на години… Ти накара цяла България и целия свят да говори за нашата община и нашето село!“

Шахматистката бе поздравена с изпълнение от танцов състав от Попово и от стотици свои съграждани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова мистерия обви смъртта на красивата учителка Адриана в Приморско
Next: Новата двойка по БТВ побърка България: Снимки на Деси Стоянова от гримьорната с новия Сашко

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.