Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Някога най-големият град в Южна България, сега в него има само 1133 жители
  • Новини

Някога най-големият град в Южна България, сега в него има само 1133 жители

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
sdysdjsdusdusd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Русокастро реално е бил не крепост, а огромен град, на площ от 52 декара, най-големия може би в Южна България. Бил е мощен и укрепен още от 6 век, а през 9 век вече е българска фортефикация. По времето на Иван Асен Втори старите градежи са съборени и изграден отново целия град.

Нов укрепен проход е направен, както и изградени кула и кладенец, също и водохранилище. Мащабни строителни дейности за един изцяло построен от основи нов град. Бил е основен такъв на границата с Византия. Държал е също и градовете по Южното Черноморие. Населението в Русокастро е било българско.

През 1263 година византийски пълководец го укрепва, а през 1304 година населението гони византийските войници от селището и той отново е български. В 1332 година тук се е състояла и битката на Иван Александър срещу Андроник Трети Палеолог.

 

Българската войска побеждава и след това византийците подписват договор и дават всичко на юг от Стара планина по Черноморието до Ахтопол на България. Мощен и упорен пункт е бил град Русокастро. Валът Еркесия пък е най-голямото земно насипно съоръжение в Европа през Средновековието.

 

Дължината му е около 134 километра. Започва от района на село Дебелт и достига до Констанция на река Марица, сега Симеоновград. Това пространство е преградено с ров, който е открит на юг. Тук е била границата между България и Византия през 8 век, а вероятно се касае за периода на управление на хан Омуртаг, когато е изграден.

На места е добре запазен този вал, като дълбочината му е до 3-4 метра. Лошото е, че няма експонирана част от него“, заяви в интервю за Радио Стара Загора докторът на историческите науки Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей в Бургас.

1133 души живеят в момента в Русокастро според НСИ

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 1 лимон и 1 яйце. Не рецепта, а злато, която малко хора знаят
Next: Kaufland и Lidl с важно съобщение, ще раздават ваучери

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.