Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няколко признака, които показват, че човек е стиснат
  • Новини

Няколко признака, които показват, че човек е стиснат

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
yrtyfdhyfdydfy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Стиснатият човек се познава отдалеч. Стиснатите хора не обичат да харчат пари за глупости. Те дори не биха дали пари за собственото си здраве. Това състояние може да се сметне и за болестно при някои хора.

Скръндзавите хора обикновено обичат да спестяват пари и да ги трупат. Те си мислят, че един ден парите им могат изведнъж да свършат и ги складират да имат за черни дни. Ако е малка сумата, която са си спестили, те не я пипат, защото си казват, че тя трябва да стане по-голяма и тогава да си купят нещо смислено.

Когато открият, че сумата им вече е набъбнала значително, те отново не искат да я пипнат, да не би да я изхарчат и да не им остане нищо. Затова те продължават кротко да трупат. Тези хора нямат контрол над парите си, а самите пари ги контролират.

Има голяма разлика човек да е пестелив или да е скръндзав. Познаваме много хора, които притежават солидно количество пари. Хора, на които заплатата им е добра, но не обичат да дават пари почти за нищо. За съжаление такива хора нямат много приятели. Или дори и да имат, рано или късно те ги губят заради своята стиснатост.

Представете си, че на някой му с е е родило дете. Вие му честитите и очаквате да ви почерпи най-малкото с един шоколадов бонбон. Нищо повече. Той обаче учтиво ви казва, че скоро ще се черпите за раждането му. И, разбира се, в скоро време не се обажда, а се покрива. Това го прави с цел да не би да се наложи да се охарчи ненужно. А всъщност по този начин стиснярът отблъсква приятелите и хората, които искат да му бъдат приятели.

Стиснатият човек обича да лишава себе си и близките си от неща, които са необходими. Той го прави само заради самото харчене на парите. Харченето на пари го влудява, той иска само да ги получава, но не и да ги пилее.

Когато един човек е стиснат, за него е характерно, че той е склонен винаги да си иска отстъпки. Всички са длъжни да му свалят цените специално заради него. За него думата промоция е ключово събитие и той гледа да не се мина и да не я изпусне.
Стиснатият човек не обича да оставя бакшиши.

Винаги намира оправдание, че дадено обслужване не му е харесало. Същевременно стиснатият човек може да си купи нещо напълно неочаквано, което си мисли, че ще му е полезно цял живот. Тази постъпка винаги изненадва останалите около него. Като цяло не е лесно да се общува със стиснат човек.

Това състояние на човек много трудно може да се промени, независимо дали такъв човек се издига в кариерата или не. Странното е, че повечето богати хора се оказват стиснати, а повечето бедни са доста по-ларж.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Динко от Ямбол раздава правосъдие: изобличи измамник, който се преструва, че е с отрязана ръка
Next: Тази 33 годишна българка се разхвърля на плажа и всички останаха с отворени уста

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.