Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няколко хитри начина, които ми показа баба: За да имаме пресни чушки дори и през зимните месеци
  • Новини

Няколко хитри начина, които ми показа баба: За да имаме пресни чушки дори и през зимните месеци

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
chsuskdaskkasiraksras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Чушките са едни от най-полезните зеленчуци. И много вкусни, разбира се. Те съдържат много антиоксиданти, фосфор, калий, калций, магнезий, желязо. Точно затова тяхната консумация е задължителна през цялата година.

Дори и през студените зимни месеци.

Да, вече могат да се намерят чушки в големите вериги дори и по Коледа.

Нека обаче не се заблуждаваме, доста са изкуствени, както казват хората – „пластмасови“.

Затова днес ще ви разкрием няколко бабини хитрини, с които ще можете да си направите замразени чушки, които да се съхраняват пресни и през студените зимни месеци. Най-сигурният начин си остава замразяването във фризера.

По този начин се запазват полезните свойства на чушката. Между другото може да се замразяват както обикновени пиперки, така и люти чушлета.
ИМА НЯКОЛКО РАЗЛИЧНИ МЕТОДА ЗА ЗАМРАЗЯВАНЕ НА ЧУШКИ

Един от тях е да изчистите чушките и да ги нарежете на жулиени (ленти). Наредете лентите върху поднос и ги сложете в камерата за половин час.

След това ги прехвърлете в пликове, като притискате здраво.

Тези пликове вече сложете във фризера. Могат да се съхраняват до 6 месеца. Когато използвате чушките, не ги размразявайте.

Направо ги изсипете от плика във врящото ястие. Може да действате по същия начин, но без да режете чушките на жулиени. Просто премахнете дръжката и семето, отрежете и върху и измийте хубаво.

След това наредете чушките една в друга, отново пъхнете за половин час в камерата и отново сложете в плик и във фризера.

Така чушките ще са подходящи за пълнене. И пак – не ги размразявайте напълно, просто дотолкова, че да можете да ги извадите една от друга, след което пълнете с готовата смес и пъхайте във фурната.

Чушките могат да се замразяват и печени. Изпичат се, белят се и се слагат в найлонови торбички.

Единственото условие при замразяването, е начина на подреждане. Трябва да се наредят сбито, за да заемат по-малко място, тъй като винаги ъглите на торбичките щръкват.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо киселото зеле не става и не трае до пролетта? 6 грешки, които прави всяка втора домакиня
Next: Тези жени родиха в един и същи ден, но историята им е впечатляваща: Какво им се случи години по-късно

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.