Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да мълча, ето колко струва 14 дни болничен в България, обяви д-р Ненков
  • Новини

Няма да мълча, ето колко струва 14 дни болничен в България, обяви д-р Ненков

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
fhfxhfgncgnf.jpg

Любимият доктор, известен със страхотното си чувство за хумор – доктор Мирослав Ненков гостува на Мариан Станков Мон Дьо.

Той както винаги бе откровен за това, което разкри пред зрителите за себе си.

Полагам усилия да съм добър баща, разведох се и рядко виждам дъщеря си.

Тя живее при майка си. Ходих дори на психоанализа за да намеря себе си.

 

Човек си заравя главата за да не срещне истината, която беше, че не съм бил щастлив в тази връзка.

Но ми трябваха двадесет години за да го осъзная, сподели докторът.

Компромисите заради детето не са добри за него.

По-добре да се разделим, много ми е трудно отношението на детето ми към мен.

Тя все още ми е сърдита.

 

Не е лесно да напуснеш семейството си.

Най-тежко беше за дъщеря ми Мия.

С майка й й обяснихме като на възрастен човек.

Все пак вече нямаше да живея с тях под един покрив.

Не съм се развел с Даниела заради Яна – жената до мен.

Аз не се страхувам да споделям лични неща.

Доктор Нанков разказа и за периода , в който бе министър и всичко, с което се е сблъскал в този период.

Болниците в България са прекалено много и се ползват за източване на здравната каса.

Болница в провинцията например се ползва за корупция.

Там некадърният управител не може да усвои отпуснатите му пари и в края на годината те се връщат в бюджета и всъщност нищо не се променя за пациентите.

 

Властта е много лошо място. Там срещнах хора, които ще продадат майка си за два лева.

За себе си сподели, че се бори с килограмите, опитва се да ги свали и да нормализира здравето си.

Трудно ми е с килограмите, пия 16 хапчета за кръвното. Това ми е комплекс, че не мога да отслабна.

Един човек с диагоналка отива на личен лекар да иска болничен за свой приятел. Личният лекар отказва.

Следобед получава СМС – 40 лева за 14 лева, разказа д-р Ненков, посочвайки, че това е истински случай.

За 40 лева можеш да си купиш лекар, посочи той.

Д-р Ненков не пропусна и темата с напускането си на ВМА.

Това стана, след като му е било казано от генерал Мутафчийски да не участва в медиите.

Призна, че в момента е без работа и жена му го издържа, но имал много предложения за работа.

В момента обмислял.

Младите хора напускат България не заради пари, а заради отношението, категоричен е той.

Накрая д-р Ненков буквално спука от смях Мон Дьо с няколко вица, които обаче не бяха съвсем подходящи за ефира и се влючи заглушаващ сигнал.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути: Арестуваха Георги с макетния нож
Next: Българка в чужбина: Нямам доверие на българите и ги избягвам, когато ги срещам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.