Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да мълча, ето я цялата истина за Хекимян, обяви Цитиридис по БТВ
  • Новини

Няма да мълча, ето я цялата истина за Хекимян, обяви Цитиридис по БТВ

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
fdgjghkytkytkyt.png

Комикът Николаос Цитиридис се превърна в истински герой за bTV, след като единствен се осмели да каже в прав текст какво мисли за изненадващата кандидатура на бившия шеф на новините Антон Хекимян за кмет на София.

Неговото мнение със сигурност се споделя от повечето журналисти в телевизията, но те просто нямат право да го изкажат.

 

Цитиридис се подигра на бившият журналист като пусна очевидно фалшиво интервю с него, монтирано от времето, когато Хекимян беше обикновен водещ. “Ах, куче, куче…”, така се обърна комикът към “нестандартния” кандидат-кмет, посочен собственоръчно от Бойко Борисов.

 

Шоуменът по много заобиколен начин заяви, че кандидатурата е глупост, парафразирайки Айнщайн. “Две неща са безкрайни – Вселената и нестандартните кандидатури”, заяви Цитиридис.

Той също така предупреди бившия шеф на новините на bTV да не пие водата, ако дойде за интервю в телевизията по време на кампанията си.

Освен в подигравателното интервю-скеч, Николаос нареди Хекимян и в монолога в началото на шоуто си. Комикът заяви, че сега от него се очаква да направи нещо още по-голямо, затова е решил да се кандидатира за президент.

Водещият с гръцка жилка вече си е избрал и предизборен девиз: “Гласувай за Цитиридис и сте видис!”

 

На него, разбира се, му е най-лесно да се шегува с Антон Хекимян, защото никога не е бил негов подчинен.

Но явно чувствата, които той изпитва към бившия шеф на новините се споделят напълно от журналистите. И като нищо заканата на Цитиридис, че ще вземе паркомястото на Хекимян, ще се окаже напълно реална. Това ще е най-малката награда за смелостта на шоумена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев пожали политиците днес, причината е скръбна
Next: Завод за милиони отваря врати в този БГ град, хиляди хора ще взимат примамливи заплати

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.