Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате! Кои френски думи в българския език се използват всеки ден?
  • Новини

Няма да повярвате! Кои френски думи в българския език се използват всеки ден?

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
fadsgdfogkdfgkdfhkfghf.png

Дълго време френският е езикът на международната дипломация, еталон за изисканост и престиж. Голяма част от френската лексика навлиза в българския език чрез руския. През XIX в. руската аристокрация задължително учи френски. В романите на Толстой (”Война и мир”, “Ана Каренина) голяма част от текстовете са преведени под линия, защото героите говорят на френски.

Още по време на Българското Възраждане в нашия език навлизат много френски думи, което се свързва с желанието българите да се европеизират. Франция е като събирателен образ за цяла Европа. В периода преди и след Освобождението, в езика навлизат френски термини, които са свързани с културния прогрес. Българите започват да се обличат по европейски, да готвят и да се хранят по европейски, което води до използване на все повече думи със съответното значение с френски произход.

Постепенно в градовете “госпожа” се измества от “мадам”, а “благодаря” се измества от “мерси” – най-използваната френска дума днес.

Топ 10 стари български думи, които знаят само хората над 50Ето кои други думи от френски език използваме ежедневно:

ансамбъл – от фр. ensemble, което означава “съгласуваност, съвместно изпълнение, художествена съгласуваност, състав отизпълнители”апетит – желание за яденеасансьор – от фр. ascenseurбалон – от фр. ballonблуза – от фр. blouse. Започва да се употребява след 1890 г.бонбон – от фр. bonbonбюро – от фр. bureauбукетбулевард – от фр. boulevard “широка улица”гарагаражгардероб – от фр. garderobe.етикет – от фр. etiquette, което буквално означава “надпис”, а по-късно и код на поведение, набор от неписани, но общоприети правила и норми на поведение в дадена социална група.гарсониера – от фр. garçonnière, което означава буквално “място на ерген”десерт – от фр. desservir (la table), което означава буквално “да се изчисти масатаканапеколанконфитюр – от фр. confiture

“сладкарско изделие, приготвено чрез варене и сгъстяване на смес от захар и плодове”

костюм – първоначално се употребява като название на облекло, включително и традиционна носия, а по-късно стеснява значението си за мъжка или женска дреха от две части.крем, крем карамел, крем брюлеламперияминьорпаркетпаспортпижамапортмоне – от фр. рorte-monnaie означава буквално “приспособление за носене на монети”салонсутиен – от фр. soutien gorge „поддръжка на гърдите“

Сутиенът е разработен в края на XIX и началото на XX в. от френския стилист Пол Поаре. Целта му е да замести корсета, също дума от френски произход .тераса – от фр. terrasse – “ площадка”

тоалетна – от фр. toiletteПрез 1681 г. за първи път се използва френската дума toilette, чието първоначално значение е процедура за правене на прическа и обличане. шансшофьор – от фр. chauffeur.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заличава бръчките като гумичка: Настържете един картоф и добавете още 2 съставки – след 4 дни ще заблестите
Next: По-силна от кафе: Тази напитка сваля захарта и чисти черния дроб, пийте я всяка сутрин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.