Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма кой да работи в България: Търсят 268 хиляди души за работа
  • Новини

Няма кой да работи в България: Търсят 268 хиляди души за работа

Иван Димитров Пешев януари 31, 2024
sdfvfdsvfghfghjghjhgj.png

България търси 268 928 работници, показва проучване на Агенцияата по заетостта през 2023г.

В него са участвали приблизително 10 000 работодатели на случайна извадка от цялата страна.

 

Въпреки очакванията за забавяне на икономиката в страната, търсенето на нови работници е на рекордно високо ниво.

Събираната информация се отнася за търсенето на работна сила, както през предстоящите 12 месеца, така и за следващите от 3 до 5 години.

 

Резултатите от проучването ще се използват и за определяне на план-приема в професионалните и висшите училища през следващата година, пише tribune.bg.

 

Нуждата от работници и специалисти е близо 9,2% от заетата в момента работна сила (2 914 300 заети лица през второ тримесечие на 2023 г.) . В сравнение със средните резултатите от проучванията през 2022 г. се наблюдава нарастване на заявените потребности от работна сила с 20,8% или с 46 485 работници и специалисти повече.

 

Сред най-важните изводи от проучването са:

• 55 300 фирми ще наемат нов персонал през следващите 12 месеца.

 

• През следващите 12 месеца ще се търсят 161 482 специалисти с квалификация: Машинен оператор, Шивач, Готвач, Строител, Сервитьор-барман, Оператор в производствата на облекло. Спрямо средния брой от двете проучвания през 2022 г. броят на потребностите от професионалисти със средно образование нараства с 34.7% или с 41 568.

 

• Десетте най-търсени специалисти за други 58 332 позиции ще са: Медицинска сестра; Лекар; Учител; Инженер електро; Преподавател; Оператор на металорежещи машини; Педагогически специалист; Инженер строителен; Специалист ТРЗ;

 

• Най-голямо търсене на работници и специалисти през следващите 12 месеца се очаква в индустрията, където ще се търсят общо 82 176 души или 30.6% от всички заявени потребности. В търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство ще се търсят 67 367 или 25,1% от всички заявени потребности, а в държавно управление, образование, здравеопазване и социални дейности – 44 810 или 16,7%.

 

• Най-сериозни затруднения работодателите срещат при намиране на готвачи, продавач-консултанти, машинни оператори, шивачи, водачи на МПС за обществен превоз, строители-монтажници, оперативни счетоводители и др. Съставът на най-трудните за намиране професионалисти остава почти без промяна през последните 5 години.

 

• През следващите 3-5 години ще се търсят общо 243 222 специалисти с висше образование. Най-търсени ще бъдат специалистите от професионално направление: Архитектура, строителство и геодезия – с 18 512 подготвени специалисти, следват, тези в направление Здравни грижи (медицински сестри, акушерки, лаборанти и др.) – със 17 949 специалисти, Икономика – с 14 507, Педагогика – с 13 801, Информатика и компютърни науки -13 578 и др.

 

• През следващите 3 -5 години ще има нужда и от 244 705 специалисти със средно образование. Най-често ще се търсят специалисти от професионално направление Търговия на едро и дребно (продавач-консултанти, търговски представители). Следват тези от направления: Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг (готвачи, сервитьори-бармани, камериери, администратори хотели и др.), Строителство; Транспортни услуги.

 

• Областта, в която работодателите ще се търсят най-много работници и специалисти е Бургас с потребност от 27 405 работници и специалисти или 10,2% от всички заявени потребности в страната. Следват София-столица – с 26 681 (9,9%), Варна – с 25 707 (9,6%) и Пловдив – с 18 928 (7,0%).

 

• В 21 от 28 области заявените потребности от работна сила превишават броя на регистрираните безработни в тези области. Сред тях са Габрово – превишение със 76,3%, Бургас – със 74,9%, Варна – със 73,8%, Смолян – със 71,0% и др. Областите, в които няма да се усещат негативните последици от липса на достатъчно свободна работна сила са Видин, Монтана, Шумен, Плевен, Сливен и Хасково.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Големи промени в закона за етажната собственост! Нови такси
Next: Важна новина за всички, които дават апартаменти под наем

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.