Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма телефон и не гледа телевизия: 14-годишно дете гледа кози и чете по цял ден, а сега всички го аплодират заради този успех
  • Новини

Няма телефон и не гледа телевизия: 14-годишно дете гледа кози и чете по цял ден, а сега всички го аплодират заради този успех

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
sgdfgbfdbfgnghmhjmhj.png

Мохамед Халил Язар (14 г.) живее със семейството си на платото Акдаг, близо до турския град Елазиг. Всеки ден се грижи за кози, но не се отказва от ученето, затова не изпуска книгите от ръцете си.

През последните няколко дни турските медии писаха много за трудолюбивия тийнейджър , който изкара 494 точки на приемния изпит и постигна втория най-добър резултат в страната.

През зимата Мохамед помага на баща си в месарницата, а през лятото играе ролята на овчар на 2500 метра надморска височина. Но това момче не само отглежда кози, но и прави сирене, а междувременно учи и се подготвя за по-нататъшно образование.

Сега той постигна страхотен успех и само една грешка го отдалечи от най-добрия резултат на приемния изпит в Турция! Мохамед иска да продължи образованието си и да бъде също толкова успешен в колежа. Най-голямото му желание е да стане хирург, съобщава „Миллиет“.

„Животът на хълма е тежък. Ние обаче вършим тази работа и ни харесва. Имаме крави и кози. Тайната на моя успех е моето семейство. Освен това нямам телефон и не гледам телевизия. И учителите се погрижиха за мен, защото ми купиха книгите, от които имах нужда“, казва той.

Тийнейджърът обясни и как е успял да работи и да учи за приемния изпит:

„Когато извеждам козите на паша, се крия някъде на сянка и чета книги. Вечерта доим кравите, и пак чета, после заспивам. Кандидатствах в осем гимназии и те се намират в Истанбул, Елазиг и Анкара.

Баща му Юджел изтъква колко е горд:

„Живеем в ограничени условия и доходи. Мохамед вършеше моята работа понякога като пастир. Той е получил образованието си в планината, в тези условия”.

Колко упорито и целенасочено в ученето е било момчето издава разказът на директора на тамошното училище Адил Йълдъръм.

„Когато взе таблета, не искаше да играе игри. Другите правеха точно това, но той търсеше книги оттам. Той дори ни даде идеи какви четива да закупим. Иначе много харесва планините и животните. „Може би друга тайна на неговия успех са чистият въздух и храната, които получава“, казва директорът.

Аплодисменти за това невероятно момче!

Continue Reading

Previous: Експерт каза как еврозоната ще се отрази на имотния пазар у нас
Next: Как се разпознава усещането при рязко падане на захарта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.