Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат! Извънредна новина от НС за дерогацията на руския петрол за Лукойл
  • Новини

Обрат! Извънредна новина от НС за дерогацията на руския петрол за Лукойл

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
dfjhgfjhgfhgk.png

Парламентарната комисия по икономическа политика реши да отложи с 12 месеца прекратяването на дерогацията на „Лукойл“ за работа с руски суров петрол, пише Труд бг.

В този период рафинерията ще намалява поетапно количествата на сорт „Урал“. Министърът на икономиката Богдан Богданов предупреди за скок на горивата и за дефицит, ако без подготовка се премине към нефт, който не е от Русия.

 

„Рисковете са големи, особено за 30-дневния срок, както е заложено в момента. Не мога да прогнозирам какви биха били точно цените, но цените ще се повишат значително и тук трябва да се каже, че ще има и възможности за спекула и дори недостиг на горива“, каза Богдан Богданов – министър на икономиката.

Според него, отпадането в 30-дневен срок, както е заложено в момента, крие след себе си серизни рискове.

„От една страна, доставка на суров петрол. Това, което видяхме, че в крайна сметка последната една година нямаме направена почти никаква подготовка. „Лукойл“ не бяха подали план-график, не бяха дали конкретните мерки и стъпки, които ще предприемат.

Това се случи в началото на септември. Това е една от причините ние да базираме нашите изчисления на доклад, който беше изготвен и от Съвета за сигурността към МС и там сме отчели конкретните рискове.

Разбира се, доставка на горивата – това е доставка на суров петрол. Това е единият риск и трябва време, за да се договори.“

„Другият риск, който е чисто логистичния, при товарене вече нови количества, които пък ако са извън Босфора, доставчиците, това отнема и логистично време, за да стигне до рафинерията.

Трябва да се знае, че работата на рафинерията към момента е организирана така, че да има ритмични доставки, няколко танкера на месец, което значи, че на всеки горе долу 6 дни ние получаваме по един танкер на рафинерията, който да бъде обработен.

Към момента това е основният казус, че при отпадане на дерогацията трябва да имаме, първо, договорените количества суров неруски петрол, който да се обработва в рафинерията.

Тези количества да бъдат договорени с такива параметри, че в крайна сметка да има ритмични доставки, но и качеството на суровината, която ще получаваме, което означава, че тук говорим за дългосрочни договори, които да бъдат подписани от оператора, а не спот сделки, така наречени на пазара, които от една страна да са по-висока цена и които съществено биха повлияли на цените на крайните потребители.“

„Трябва да осигурим и транспорта. Това нещо е много важно, транспортът до „Росенец“, така че рафинерията да не спира своята дейност.

Но другото важно нещо, освен самата дерогация и преминаването на изцяло неруски петрол това, което ние държим да бъде обсъдено, е капацитетът на рафинерията да бъде поддържан и една от нашите тези е, че ние трябва да вземем средните обороти, които са генерирани от рафинерията през последните години.

Защото много бързо може да се мине на 100% неруски петрол, ако значително съкратим производствения процес и ограничим количествата сурова продукция, която рафинерията обработва“, каза още министър Богданов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жесток скандал във властта! ГЕРБ алармира: Очертава се погром
Next: Фирми в Пловдив наемат хора със заплати от 2500 до 6000 лева, има много свободни позиции

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.