Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат по морето: Нещо невиждано от 1996 г.
  • Новини

Обрат по морето: Нещо невиждано от 1996 г.

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
fdsgfdgrereree.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Обрат по морето. Нещо невиждано от 1996 г. се случва по родното Черноморие – пари има с чували, но те губят стойността си и хотелиерите са песимисти за приключването на сезона, който иначе изглежда по-добър от предпандемичната 2019-а година.

За втори пореден месец приходите от нощувки в България надхвърлят предпандемичните нива. Според Националния статистически институт (НСИ) през юни 2023 г. постъпленията в сектора достигат 229.2 млн. лв., което е близо 12% повече спрямо съпоставимия месец на 2019 г., когато приходите са били в размер на 205.4 млн. лв.

Всъщност, още преди официалния старт на сезона в България бяха отчетени рекордни приходи от нощувки – през май те бяха 87.7 млн. лв., или с 15% над нивата отпреди четири години.

Въпреки оптимистичните данни, с които разполага НСИ за приходите в сектора, от бранша са на мнение, че това са просто едни „хартии без стойност“. Освен това броя пренощували туристи в местата за настаняване в България през юни 2023 г. е по-малък в сравнение с юни 2019 г. Тоест по-високите приходи, които отчита националната статистика, се дължат на по-високите цени и инфлацията в страната.

Припомняме, че отчетената от НСИ годишна инфлация за юни 2023 г. беше 8.7 на сто, докато през юни 2019 г. – 2.8 на сто. Годишната инфлация за май 2023 г. беше 10.1 на сто, а за май 2019 г. – 3.5 на сто.

Отправяме поглед към реализираните нощувки през 2023 г. в България и виждаме, че нощувките на чуждите туристи в местата за настаняване през юни са 21 977. За сравнение, през същия месец на 2019 г. техният брой е бил 30 717. Реализираните нощувки от българите през юни 2023 г. обаче са повече в сравнение със същия период на 2019 г. През шестия месец на тази година 11 401 сънародници са пренощували в местата за настаняване в България, докато през юни 2019 г. техният брой е бил 9 649.

Въпреки рекордните приходи хотелиери казват, че са на загуба и не знаят дали ще успеят да преживеят зимата.

„Тези отчетени приходи са заради инфлацията, ние работим на загуба. Има чували с пари, но няма покупателна стойност. Нещата от 1996 г. се повтарят“, каза пред Economic.bg Румен Мончев, собственик на хотел в Слънчев бряг.

Той твърди, че въпреки препълнения си хотел и повечето приходи, които са отчетени както от него, така и от негови колеги, те не знаят дали ще успеят да преживеят зимните месеци.

„Приходи има, но те са хартии, с които нищо не може да се купи сега. Високата инфлация, която има спрямо еврозоната, много лошо се отразява. При нас идват чужденци, които плащат с евро, когато обърнем парите, не остава почти нищо. Покупателната ни стойност е много ниска. Храната, която купуваме, е много скъпа вече“, казва още той.

Мончев, както и много негови колеги, казва, че има масова атака срещу сектора в страната и всички медийни публикации за замърсена вода, войната и др. са се отразили.

„Трябва ни по-компетентно управление на финансите. Туризмът е златното яйце на България. Нищо друго не ни остана. За да имаме развит туризъм, трябва спокойствие. Ние бяхме зверски атакувани по всички параграфи от конкурентните ни държави. Налагаше се да пием вода от морето. На нас никой не помогна, управляващите гледаха другите държави“, казва още Румен Мончев.

Ситуацията е тежка и 60 дни сезон тази година няма да успеят да покрият останалите 300, в които хотелите работят, става ясно още от думите му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фараона, който се изгаври с Моя страна, с уникално оправдание за бесния кючек
Next: Наша режисьорка избухна заради това, в което са превърнали един от най-красивите морски къмпинги в България

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.