Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обърнаха палачинката: Зрителите си искат Кадиев, новият водещ на Преди обед с фалстарт
  • Новини

Обърнаха палачинката: Зрителите си искат Кадиев, новият водещ на Преди обед с фалстарт

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
gsdfgfdhttrrtr.png

Макар през последните няколко сезона бившият водещ на “ Преди обед “ Александър Кадиев да бе обект на постоянна критика и хейт от страна на зрителите, ето че напускането му далеч не доведе до така желаното подобрение в качеството на предаването. Хората пред екрана са сериозно разочаровани от заместника на Кадиев – 31-годишният актьор Петър Дочев .

Дори професионалният грим не бе в състояние да замаже прединфарктното състояние , в което водещият бе изпаднал на старта на сутрешния блок през новия есенен сезон.

Потта се стичаше като реки по челото му. В този ред на мисли шегаджиите не пропуснаха да отбележат, че Дочев може да бъде сериозна конкуренция на Веселин Маринов, за когото мнозина казват, че се поти като снежен човек на слънце.

 

За това, че не се чувства удобно в новата си роля говори не само обилното потене и невъзможността да отрони две думи, което Деси Стоянова се опита да замаже с непрестанно говорене, а и фактът, че се изпусна да попита в ефир кога започват рекламите.

Зрителите на предаването са категорични, че Сашо Кадиев липсва много и никой няма да е в състояние да го замени пълноценно. По-критичните дори отбелязват, че сега предаването простее до такава степен, че ще им се наложи да гледат Гала.

Мнозина използваха страниците в социалните мрежи, както и официалната страница на предаването, за да призоват Кадиев да се върне. Те написаха „Сашо, върни се!“.

Въпреки множеството недоволни има и такива, които пожелават успех на наследника на Кадиев и са убедени, че с времето ще се отпусне и ще задобрее. Петър Дочев дори призна лично, че е глътнал 2-3 бастуна, които трябва да изплюе.

Новият интериор на студиото също не бе подминат от критиките. Зрителите са категорични, че е много претрупано, тъмно и изглежда тясно. Очевидно старанието да наподобява реален дом е претърпяло пълен крах. Не липсват и предложения за смяна на интериорните дизайнери, които очевидно не са се справили добре.

 

Всички тези критики обаче са нищо на фона на негативните реакции, които отнесоха новите попълнения в екипа – тийнейджърки и студентки, които занапред ще трябва да представят тенденциите сред младите.

Сред новите попълнения е и щерката на Юлиан Вергов – Алена. Тя е натоварена със задачата да представя теми, вълнуващи хората на възраст от 18 до 25 години, т.нар. „поколение Z“. Зрители обаче са категорични, че вместо да привлече младите, каквато е целта на предаването, ще ги отблъсне категорично с новите попълнения.

В първото си тв включване Алена Вергова и останалите й три колежки – Рада Димитрова, Мира Христова и София Стринска показаха как се прави чай с мехурчета, което накара зрителите да отбележат, че благодарение на тях предаването се е превърнало в слаба имитация на „На кафе“.

Continue Reading

Previous: Симеон Дянков проговори за Асен Василев и мераците за еврото
Next: Огромно щастие връхлетя фолкаджийката Бони

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.