Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромен скандал на Южното Черноморие! Хотелиерите обезумяха от това което се случи
  • Новини

Огромен скандал на Южното Черноморие! Хотелиерите обезумяха от това което се случи

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
astastjrejrjdhd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Голям скандал избухна на Южното ни Черноморие, а хотелиери и концесионери направо полудяха.

 

Редица курортни селища и плажове по Южното Черноморие осъмнаха без вода. Причината е авария на довеждащ водопровод към язовир „Камчия“ и ремонт на пречиствателната станция на язовир „Ясна Поляна“. Хотелиери и концесионери на плажове определиха проблемите като саботаж на туристическия сезон, съобщи БНТ.

 

„Няма как в разгара на сезона, в тези жеги, които обявиха жълт код, хората да внимават, водата е от жизнено важно значение. Вода нямаме от 8.00 часа сутринта.

 

Разбирам от хората, които работят по трасето, че в най-добрия случай в края на деня, а може и утре сутринта водоподаването да бъде възстановено. Вие представяте ли си от Крайморие до Ахтопол, до Резово, това са стотици хиляди туристи без вода в жегите“, каза Николай Димитров, концесионерът на плажа в Крайморие.

 

„Абсолютно нищо не може да работи без вода. Вие много добре знаете, че като няма ток и вода, абсолютно нищо по плажа не може да работи – нито душове, нито тоалетни, нито заведенията могат да работят, абсолютно нищо“, допълни концесионерът на плажа в Ахтопол Галин Вълчев.

 

За потребителите на вода от язовир „Ясна поляна“ аномалии във водозахранването поради ремонтни дейности има всеки вторник.

„Хората чакат цяла зима тези дни, за да си изкарат хубава почивка, а в един момент, когато се върнеш в квартирата или хотела и не можеш да си измиеш морската вода, просто трагедията и напрежението са големи за всички“, коментира Здравко Василев, хотелиер от Приморско.

 

Сред спешни разговори с ръководството на дружеството „Водоснабдяване и канализация“ в Бургас, водозахранването беше възстановено в 10.00 часа тази сутрин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Часове след излиянието на Цветелина Грахич за Станислав Т. Трифонов, разсекретиха цялата истина: Четете
Next: Гордей се България, разсекретиха подписания договор от Александър Везенков, роден спортист не е получавал такава заплата

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.