Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромен скандал разтърси Фермата, Иван и Андрей скочиха
  • Новини

Огромен скандал разтърси Фермата, Иван и Андрей скочиха

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
fsdghfghfghfgh.png

Първи изключително сериозен скандал се разигра тази вечер във „Фермата“. Той бе в отбора на „Елбетица“, като един от участниците стана пред всички и пожела да напусне предаването.

Става дума за актьора Станислав Дойнов, чийто баща е популярният артист Сашо Дойнов. Той поиска да си тръгне веднага заради конфликт с друг участник – Петър Петров. Това доведе до остри думи и от водещите, най-вече от бившата Мис „България“ Гергана Гунчева, която засегна достойнството му, казвайки, че един мъж трябва да се защити тук, а не вкъщи.

 

„Искам по собствено желание да напусна фермата. Причината е, че в нашия отбор цари малко диктатура и един човек, който не му ляга, много говори. Това на мен ми идва в повече. Аз предпочитам да си запазя нервната система и затова предпочитам да се прибера. Става дума за Петър“, каза Станислав.

„Той разбира от всичко – той е професор, математик, ядрена физика, астрономия, каквото се сетиш“, добави актьорът.

 

Тук водещата Гунчева веднага го поряза, припомняйки му първия ден в риалитито, когато той бе първият изгонен от своите съотборници в червения тим – „Канатика“.

Тогава обаче продуцентите решиха, вместо вкъщи, да го изпратят в състава на съперника и така той дори се озова при хората, които ползват луксозната къща с всички блага, вместо да е в мизерията.

„Станиславе, припомням ти, че съдбата ти се усмихна. Ти щеше да напуснеш „Фермата“ още в самото начало.

Даде ти се възможност от едни лоши условия да отидеш на едни много добри условия и въпреки това ти сега си готов да сложиш край на цялото това нещо“, ядоса му се Гунчева.

 

„Абсолютно, не мога да търпя такова нещо. Аз съм човек, който не търпи дървени философи и не издържа“, категоричен бе Дойнов.

„Не е ли по-мъжко да останеш и да се бориш за това нещо, да го промениш? Само този ли е начина? Станислав, ти не ми се струваше като човек, който не може да надговори някой и не може да защити позициите си. Сега даваш назад“, продължи да упорства новата водеща на „Фермата“.

„Аз имам един начин да се боря, но той не е позволен във „Фермата“, каза участникът и продължи: „Опитах, но ми се казва „чакай малко“, и се залива с още хиляди думи“.

 

Самият Петър също беше попитан какво мисли: „Аз наистина съжалявам за това негово решение. Аз не чувствам обида от това, което казва. Ние го приехме на сто процента и той е част от „Елбетика“.

„Има персонално обвинение към теб, че не си затваряш устата и разбираш от всичко“, провокира го Андрей
„Безсмислени са споровете, той не приема. Аз наистина опитвах – и с шеги, и със закачки, и с по-остър разговор. Той явно има нужда от някаква изява“, защити позицията си отново Дойнов.

 

Тук се включи и Сергей Панайотов, който също скочи срещу Петър: „Аз съм на мнението на Станислав. Опитвахме се няколко пъти да дискутираме, срещаме отпор, не върви комуникацията и предпочитам да не влизам в конфронтации към момента. Ако за вбъдеще това продължи, със сигурност ще се стигне до някаква конфронтация и по-сериозен разговор“.

 

Петър все пак увери, че ще се опита да чуе това, което му казват другите.

„Станиславе, така или иначе ти си влязъл тук сред хиляди хора, които са искали. Мислиш ли, че има шанс да направиш опит в следващите 24 часа да поговориш, да изгладите по някакъв начин комуникацията си с Петър и ако си на същото мнение още утре вечер ще те пратим по живо, по здраво вкъщи“, казаха Иван и Андрей.

„Принципно съм съгласен да опитам. Реално обаче вярата ми е, че ще се промени максимум за ден“, каза Станислав и прие да остане.

 

„Аз се надявам, че той ще остане в играта, защото е ценен играч и се надявам, че ще намерим общ език. Това, което се е случило, е в малкото време, в което имаме да определим кой къде ще отиде и на какъв пост ще застане. Това са някакви броени минути, които изтичат за секунди. И когато започнем някакъв страничен разговор от това, което предстои – да, аз се налагам, защото времето изтича.

И имахме ситуация още в първия ден, в който на нас времето ни изтичаше, а ние не знаехме кой къде ще застане. Затова когато ние трябва да взимаме важни решения, съм съгласен да ги взимаме заедно, отговорно, но отборът е по-важен от това някой дали е обиден. Защото той се обиди днес от това, че решихме той да не играе в отбора, и го гласувахме“.

 

„Аз Петър го харесвам и харесвам желанието му за победа. Не харесвам желанието му това да е на всяка цена“, завърши Станислав и седна до Петър, който го прегърна.

„Разберете се като мъже, но без някой да си тръгва, защото на мъжете не им отива да си тръгват“, удари ги по достойнството за финал Гунчева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям гаф на професор Георги Рачев по БТВ, Златимир Йочев замаза
Next: Лежала е в затвора, извънбрачно дете – баща ѝ я изоставя, а днес е сред най-великите и красиви актриси! Поклон!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.