Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромен скандал разтърси Фермата, Иван и Андрей скочиха
  • Новини

Огромен скандал разтърси Фермата, Иван и Андрей скочиха

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
fsdghfghfghfgh.png

Първи изключително сериозен скандал се разигра тази вечер във „Фермата“. Той бе в отбора на „Елбетица“, като един от участниците стана пред всички и пожела да напусне предаването.

Става дума за актьора Станислав Дойнов, чийто баща е популярният артист Сашо Дойнов. Той поиска да си тръгне веднага заради конфликт с друг участник – Петър Петров. Това доведе до остри думи и от водещите, най-вече от бившата Мис „България“ Гергана Гунчева, която засегна достойнството му, казвайки, че един мъж трябва да се защити тук, а не вкъщи.

 

„Искам по собствено желание да напусна фермата. Причината е, че в нашия отбор цари малко диктатура и един човек, който не му ляга, много говори. Това на мен ми идва в повече. Аз предпочитам да си запазя нервната система и затова предпочитам да се прибера. Става дума за Петър“, каза Станислав.

„Той разбира от всичко – той е професор, математик, ядрена физика, астрономия, каквото се сетиш“, добави актьорът.

 

Тук водещата Гунчева веднага го поряза, припомняйки му първия ден в риалитито, когато той бе първият изгонен от своите съотборници в червения тим – „Канатика“.

Тогава обаче продуцентите решиха, вместо вкъщи, да го изпратят в състава на съперника и така той дори се озова при хората, които ползват луксозната къща с всички блага, вместо да е в мизерията.

„Станиславе, припомням ти, че съдбата ти се усмихна. Ти щеше да напуснеш „Фермата“ още в самото начало.

Даде ти се възможност от едни лоши условия да отидеш на едни много добри условия и въпреки това ти сега си готов да сложиш край на цялото това нещо“, ядоса му се Гунчева.

 

„Абсолютно, не мога да търпя такова нещо. Аз съм човек, който не търпи дървени философи и не издържа“, категоричен бе Дойнов.

„Не е ли по-мъжко да останеш и да се бориш за това нещо, да го промениш? Само този ли е начина? Станислав, ти не ми се струваше като човек, който не може да надговори някой и не може да защити позициите си. Сега даваш назад“, продължи да упорства новата водеща на „Фермата“.

„Аз имам един начин да се боря, но той не е позволен във „Фермата“, каза участникът и продължи: „Опитах, но ми се казва „чакай малко“, и се залива с още хиляди думи“.

 

Самият Петър също беше попитан какво мисли: „Аз наистина съжалявам за това негово решение. Аз не чувствам обида от това, което казва. Ние го приехме на сто процента и той е част от „Елбетика“.

„Има персонално обвинение към теб, че не си затваряш устата и разбираш от всичко“, провокира го Андрей
„Безсмислени са споровете, той не приема. Аз наистина опитвах – и с шеги, и със закачки, и с по-остър разговор. Той явно има нужда от някаква изява“, защити позицията си отново Дойнов.

 

Тук се включи и Сергей Панайотов, който също скочи срещу Петър: „Аз съм на мнението на Станислав. Опитвахме се няколко пъти да дискутираме, срещаме отпор, не върви комуникацията и предпочитам да не влизам в конфронтации към момента. Ако за вбъдеще това продължи, със сигурност ще се стигне до някаква конфронтация и по-сериозен разговор“.

 

Петър все пак увери, че ще се опита да чуе това, което му казват другите.

„Станиславе, така или иначе ти си влязъл тук сред хиляди хора, които са искали. Мислиш ли, че има шанс да направиш опит в следващите 24 часа да поговориш, да изгладите по някакъв начин комуникацията си с Петър и ако си на същото мнение още утре вечер ще те пратим по живо, по здраво вкъщи“, казаха Иван и Андрей.

„Принципно съм съгласен да опитам. Реално обаче вярата ми е, че ще се промени максимум за ден“, каза Станислав и прие да остане.

 

„Аз се надявам, че той ще остане в играта, защото е ценен играч и се надявам, че ще намерим общ език. Това, което се е случило, е в малкото време, в което имаме да определим кой къде ще отиде и на какъв пост ще застане. Това са някакви броени минути, които изтичат за секунди. И когато започнем някакъв страничен разговор от това, което предстои – да, аз се налагам, защото времето изтича.

И имахме ситуация още в първия ден, в който на нас времето ни изтичаше, а ние не знаехме кой къде ще застане. Затова когато ние трябва да взимаме важни решения, съм съгласен да ги взимаме заедно, отговорно, но отборът е по-важен от това някой дали е обиден. Защото той се обиди днес от това, че решихме той да не играе в отбора, и го гласувахме“.

 

„Аз Петър го харесвам и харесвам желанието му за победа. Не харесвам желанието му това да е на всяка цена“, завърши Станислав и седна до Петър, който го прегърна.

„Разберете се като мъже, но без някой да си тръгва, защото на мъжете не им отива да си тръгват“, удари ги по достойнството за финал Гунчева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям гаф на професор Георги Рачев по БТВ, Златимир Йочев замаза
Next: Лежала е в затвора, извънбрачно дете – баща ѝ я изоставя, а днес е сред най-великите и красиви актриси! Поклон!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.