Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромно златно съкровище на стойност 500 000 евро бе открито на необичайно място
  • Новини

Огромно златно съкровище на стойност 500 000 евро бе открито на необичайно място

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
dyeryeryeryhfhfh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В стомаха на кашалот бе открито плаващо злато стойност 500 000 евро.

Трупът на морското животно бе изхвърлен на плажа на остров Ла Палма в Канарските острови. Д-р Антонио Фернандес Родригес, патолог в Института по здравеопазване на животните и продоволствена сигурност при университета в Лас Палмас, реши да разбере причината за смъртта на кита, съобщава The Guardian.

Съмнявайки се в храносмилателен проблем, той изследва дебелото черво на животното и усеща, че нещо твърдо е прикрепено към него.

„Това, което извадих, беше камък с диаметър около 50-60 см и тегло 9,5 кг“, споделя той.

„Вълните обливаха кита. Всички ме гледаха, когато се върнах на плажа, но те не знаеха, че това, което държах в ръцете си, беше амбра“. Амбрата е рядко вещество, наричано плаващо злато, което от векове е считано за свещен граал на парфюмеристите. Бучката, която Фернандес държеше в ръцете си, е на стойност около 500 000 евро (430 000 паунда).

Произходът на амбрата, която се произвежда само от един на сто кашалоти, бе открит едва през началото на 19 век с разпространението на промишления лов на китове. Китовете консумират големи количества калмари и сепии, повечето от които не могат да бъдат усвоени и се изхвърлят. Но някои от тях остават и с годините се сливат в червата на кита, образувайки амбра, съобщава bTV.

Това често се отделя и затова амбрата най-често се намира плаваща в морето. Но понякога, както в случаяНа плажа на Канарския остров Ла Палма бе открито рядко вещество, наречено плаващо злато, в стомаха на кашалот. Мъртвото морско животно бе изхвърлено на брега, а патологът д-р Антонио Фернандес Родригес от Института по здравеопазване на животните и продоволствена сигурност към университета в Лас Палмас реши да разследва причината за смъртта му, съобщава The Guardian.

След като подозираше проблем с храносмилането, д-р Фернандес изследва дебелото черво на животното и забелязва нещо твърдо, залепнало за него.

„Това, което извадих, беше камък с диаметър около 50-60 см и тегло 9,5 кг“, разказва той.

„Вълните обливаха кашалота. Всички ме гледаха, когато се върнах на плажа, но те не знаеха, че държах в ръцете си нещо толкова ценно – амбра.“ Амбрата е рядък материал, наричан и плаващо злато, която от векове е била считана за свещения граал на парфюмеристите. Притежаваната от д-р Фернандес бухалка се оценява на около 500 000 евро (430 000 паунда).

Произходът на амбрата, която се получава само от един на сто от кашалотите, бил открит едва в началото на 19 век, когато започва широкомащабният лов на китове. Кашалотите се хранят с големи количества калмари и сепии, които не могат да бъдат напълно усвоени и се изхвърлят от тях. Обаче, някои от тези останки остават в червата на кашалота и с годините се образува амбра.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е пещерата в която мобилните телефони се изключват и повреждат
Next: От 30 семена реколтата е 10 кофи: Революционен метод за садене на краставици

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.