Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромно щастие връхлетя Илиана Раева, не е на себе си
  • Новини

Огромно щастие връхлетя Илиана Раева, не е на себе си

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
fsdgdfhrhtrhtr.png

Щастливи новини сполетяха абсолютната шефка на българската художествена гимнастика Илиана Раева.

 

Тя е изключително доволна от организацията на Световната купа в София и от броя медали завоювали нашите грации.

Златнитете момичета спечелиха 10 медала за трите дни на надпреварата. 6 златни, 1 сребърен и 3 бронзови.

 

Президентът на БФХГ даде обширно мнение за фейсбук страницата на федерацията след завършилото състезание.

Раева разкри, че много от момичетата са с контузии и приоритет ще бъде възстановяването им. По тази причина най-добрите състезателки на България ще пропуснат следващата Световна купа в Ташкент (Узбекистан).

„Всички от световния елит вече повече от година нямат официално състезание, като изключим европейското първенство в края на миналата година и трябваше по някакъв начин да се подсигурят състезания на тези гимнастички, които вече са в олимпийската година. Изключително важно беше да организираме по възможно най-добрия начин Световната купа и мисля, че се справихме много добре. И президентът на ФИГ Моринари Ватанабе и президентът на ТК Наталия Кузмина казаха, че организацията е много добра. Знаете, че е много тежко, защото сме в епидемични условия, но мисля че успяхме да се справим“, коментира Раева.

„Важно беше за момичетата да имат тази Световна купа. Много съм щастлива, че България успя да завоюва толкова златни медали при ансамбъла и Боряна Калейн. Допускаха се грешки, нормално е, това е година и половина излизане от ритъм, а в същото време изключително усложняване на композициите, което изисква много тежка работа. Момичетата успяха да се справят и в ансамбъла, и в индивидуалното.

Силно участие на България, абсолютен рекорд при съчетанието с пет топки на ансамбъла 44.150 точки. Да видим само колко време ще се задържи този рекорд, защото съм сигурна, че конкурентите ще направят много сериозен и задълбочен анализ на съчетанията ни и няма да оставят нещата така.

Конкуренцията непрекъснато расте и се развива, съперниците усложняват непрекъснато съчетанията си и ние го правим също“, каза още президентът на БФХГ. „Това, което трябва да се подчертае и да се каже, че ако при ансамбъла няма кой знае каква голяма изненада, но всъщност изненадата е много голямата разлика между България и Япония, защото на последното световно първенство Япония победи в многобоя България, те бяха втори, а ние трети, докато сега направихме една огромна разлика, което говори за неимоверното израстване на българския ансамбъл.

Трябва да се отчете физическата подготовка, възможностите и качествата на момичетата от ансамбъла. България показва една изключителна класа и като физически данни, и като физическа подготовка, и като психологическа подготовка. България показва пет изключителни гимнастички, които могат да правят много сложни елементи“, допълни Раева.

„Има огромно израстване по отношение на индивидуалните ни гимнастички – Боряна Калейн и Катрин Тасева. Боряна Калейн показа, че и с грешки е абсолютно равностойна на Линой Ашрам – нещо, което миналата година беше много по-трудно, да не говоря за 2019-а, докато сега вече се показва една абсолютно равностойна игра и игра на нерви, защото съчетанията са много усложнени, и която издържи и ги изиграе, тя ще успее да спечели медал и в Токио.

Конкуренцията при индивидуалното е много голяма, тук отсъстваха единствено състезателките на Русия, които са нашите основни съперници, но това, което показва тази Световна купа с всички останали участнички, че наистина вече България трайно се настанява в призовите места в индивидуалното, което е много важно“, коментира Илиана Раева. „Има малко притеснителни факти, има състезателки от ансамбъла, Боряна Калейн и Катрин Тасева са с травми и болки.

Боряна игра с много силни болки в глезена на това състезание, Катрин с болки в кръста, Мадлен Радуканова с много силни болки в глезена, Лаура Траатс в ръката и основният ни приоритет сега ще бъде абсолютното възстановяване на момичетата. Взехме решение да се пропусне следващата Световна купа в Ташкент. Разбира се, България ще участва, но с друг състав“, разкри Раева.

 

 

„Много съм щастлива, много съм доволна от представянето на българския отбор. Има много какво да се желае като работа в ансамбъла по отношение на изчистване на елементите, допуснаха се грешки и в двата дни, но има много върху какво да работим, да подобряваме. Истината е, че ансамбълът с тези фантастични оценки, които получи, всъщност получи с две точки по-малко от това, което е заложено. Най-важното е да възстановим състезателките, да отшумят травмите, за да бъдат на 100 процента готови и да могат да водят подготовката си както трябва“, добави президентът на БФХГ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички шофьори, сково влиза в сила нов закон за Вас
Next: Земята ври под Симитли: Нови трусове, серията не спира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.