Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Одрин е минало! Ето кой турски град е най-новата шопинг дестинация
  • Новини

Одрин е минало! Ето кой турски град е най-новата шопинг дестинация

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
daodaisdasnd.jpg

Търговците и хората с нюх вече „прескачат“ Одрин и пазаруват в Чорлу и Люлебургаз, пише 24rodopi.com.

„Заради огромния наплив от наши туристи в Одрин, особено в петък и събота, местните търговци драстично вдигнаха цените. Както се казва – цените вече не са това, което бяха. Много хора пътуват до Чорлу (Çorlu) и Люлебургаз (Lüleburgaz), с нощувка – хем туризъм, хем търговия.

В двата града определено е по-евтино от Одрин“, споделя кърджалиец.

От различни региони на страната, а вече и от Кърджали, се организират 2-дневни екскурзии „шопинг уикенд в Люлебургаз“.

Не изпускай тези оферти:

Наричат Чорлу още Града на текстила, но освен фабриките, в 270-хилядното населено място има много магазини и аутлети за изгодно пазаруване.

Още новини:

В Одрин расте интересът към изучаване на български език. Това стана ясно при срещата на вицепрезидента Илияна Йотова с директорката и учителка в Българското неделно училище „Иван Вазов“ Мария Чъкърък, която ръководи и читалище „Просвета“, функциониращо към църквата „Св. Георги“, съобщиха от Прессекретариата на Президентството.

„Все повече деца и техните родители искат да учат български не само заради връзката с България, а защото езикът ни е модерен и предоставя възможности за развитие“, посочи Йотова.

Тази година в българското училище ще учат 52 ученици, броят им нараства всяка година. От учебното заведение заявиха, че е необходимо изпращането на преподаватели от България. Учебните занятия се провеждат в помещение на читалище „Просвета“ – единственото българско читалище зад граница, поради повишения интерес към уроците и заниманията се подготвят още две помещения.

В Деня на Вяра, Надежда и Любов и майка им София Илияна Йотова пътува до Одрин, където посети двете български православни църкви „Св. Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“, изградени с дарения на българи и възстановени с помощта на българските институции, български сдружения и граждани. Църквата „Св. Георги“ се нуждае от изографисване.

Вицепрезидентът положи цветя пред паметника на Антим I – първият български екзарх, в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“. Паметникът е поставен през 2010 г. от Съюза на тракийските дружества в България.

Йотова подари икони на Вяра, Надежда, Любов и майка им София на отец Чъкърък, чиято фамилия стопанисва „Св. Георги“, и на Христо Христов, уредник на храма „Св. св. Константин и Елена“ и преподавател в Тракийския университет.

Семейство от Кърджали, което почти всеки петък е на пазар в Одрин, преди да тръгне по магазините, винаги купува 5 билетчета от мен. Такава е волята на жената. Вярва, е късметът ще я споходи тук, но досега щастливото й билетче е 100 лири, срещу платени 10 лири.

Това разказва пред 24rodopi.com продавач на талони за моментни лотарийни игри в Одрин. Споделя, че все повече български туристи си пробват късмета, като най-голямата печалба е на мъж от Пловдив, който срещу 20 лири спечелил 1 000.

Продавачът на късметчета Мехмет обяснява, че негов колега в района на търговски комплекс „Марги аутлет“ е продал билет на български турист, който спечелил 50 000 лири, равняващи се на около 5 000 лева.

„Усещам, че всеки търкащ мечтае да стане милионер в турски лири, но досега не се е случвало. Щеше да се разчуе. Тази година билет за една от игрите – „Казъ Казан“, бе продаден в Одрин и донесе на платилия 20 лири голямата награда от 1 милион лири, но късметлията е местен. Билетчето паднало на земята, един от клиентите отказал да го купи, но друг го взел и сега е милионер. Това се случи през месец май“, разказва Мехмет.

Той допълва, че от търкане на билетчета „нито глава боли, нито семейство се разтуря, но турците отиват да играят в казиното в Свиленград, а това е голям проблем“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички на трудов договор да четат: Полагат ви се безплатни пари, ето как да ги вземете
Next: Млада майка купи на скитник закуска. Бележката, която той й написа, промени живота й

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.