Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • От срязания крак до световния връх: Кой спаси Карлос Насар?
  • Без категория

От срязания крак до световния връх: Кой спаси Карлос Насар?

Иван Димитров Пешев декември 13, 2024
Screenshot_20

3 май 2023 г. Ранните часове на деня. Болница „Света Анна“. Голяма част от лекарите на смяна, които виждат срязания ахилес на щангиста Карлос Насар, не са оптимисти, че той ще може да се завърне в спорта. Един специалист обаче е на друго мнение. Д-р Евгени Нешев.

34-те години опит подсказват на началника на Първо отделение в университетската многопрофилна болница, че тази история ще има щастлив край. Повод за оптимизъм му дава увереността в очите на световния рекордьор.

„Лечението на един пациент е като птица с две крила. Едното крило е оперативното перо, а другото – ментално. За да може една птица да полети, трябва да има и достатъчно желание за бързо възстановяване“, обяснява д-р Нешев.

„Рано сутринта влязохме по спешност, защото пациентът беше с открита рана. Работихме около час и половина. Увредата беше много неприятна – особено за спортист. На Карлос всичко му беше обяснено и той казваше, че ще направи всичко възможно да участва на олимпиадата в Париж догодина“, спомня си лекарят, върнал щангиста към спорта.

10 декември 2023 г. Голямото завръщане на Карлос Насар на подиума. Българският тежкоатлет поставя под въпрос законите на физиката, след като чупи своя 30-и световен рекорд. Всичко това – само 7 месеца след като се озова в болничната стая със срязан ахилес.

Карлос посвещава своя паметен успех на своя починал треньор – Илиан Илиев, който го откри за този спорт. Една част в пъзела на триумфа е запазена и за д-р Евгени Нешев:

„Изненадан. На първо място бях изненадан! Всеки хирург има момент на удовлетворение от своята работа. Това е един от тези моменти. Аз съм правил операции на Боян Петров, Стефка Костадинова, Кубрат Пулев и още редица български спортисти, като съпреживявам всичко, което впоследствие им се случва“, споделя лекарят.

За бързото възстановяване на Насар допринася и мускул плантарис, който понастоящем имат под 15 процента от хората. При неуспешна интервенция може да послужи като пластика, а в случая на Карлос – да помогне за бързото и ранно възстановяване от тежката контузия.

„Да внимава занапред!“. С тези думи се обръща д-р Нешев към Насар, с когото има специална връзка след успешната операция.

Турбулентната 2023 г. за световния ни рекордьор има едно заглавие: Завръщане. В името на покойния си треньор, успехите в спорта и д-р Нешев, който беше неговото крило на спасението.

Continue Reading

Previous: Андрей Арнаудов подписа с милиардера Кирил Домусчиев
Next: Легендата на попфолка Румяна щеше да навърши 59 години! Дъщеря й: Беше невероятна майка

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.