Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От утре вече няма да виждаме на екран дългогодишен водещ на БНТ
  • Новини

От утре вече няма да виждаме на екран дългогодишен водещ на БНТ

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
brntntspas.jpg

От утре, 17 февруари, БНТ се разделя с дългогодишния журналист и водещ на централна емисия новини „По света и у нас“ – Спас Кьосев.

„На 38 години съм. Половината ми живот мина в Българската национална телевизия! Обичам работата си, обичам БНТ. Но животът е движение. След 18 години в телевизионната журналистика имам нужда от нова кауза, предизвикателства и хоризонти. Избрах да се посветя на това в България да има по-обективна и по-справедлива среда за успех и предприемачество. Ставам част от екипа на Българската стартъп асоциация“, споделя Спас Кьосев.

От 18 години Спас Кьосев е посветен на телевизионната журналистика, 17, от които – в Българската национална телевизия.

Зрителите на БНТ го познават като водещ на централна емисия новини „По света и у нас“, но и като автор и водещ на предаването „БНТ такси“, съобщава Националната телевизия. Той се присъединява към екипа на нюзрума с най-високо обществено доверие през 2005 г. и едва на 21 години става най-младият водещ на централна емисия новини.

Осем години работи и по предаването „БНТ Такси“, с което печели две отличия за журналистика – награда от Асоциацията на европейските регионални телевизии CIRCOM (2011 г.), връчена от жури на BBC и от Годишните награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“ (2013 г.). През 2012 г. минава през обучение в централата на CNN в Атланта, организирано от Българската национална телевизия. Спас Кьосев е автор и на редица документални филми и репортажи, включително и за предаването „Панорама“.

„Спас Кьосев е изключителен професионалист и колега. Екипът ни се разделя с него с тъга, но уважаваме решението му да продължи професионалния си път в друга посока. Пожелаваме му успех“, споделя Мариела Драголова, директор „Новини и актуални предавания“ в БНТ.

Екипът и ръководството на Българската национална телевизия пожелават здраве и успехи на новите хоризонти на колегата си Спас Кьосев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиче отиде на първа среща с мъж, но избяга веднага, щом видя какво има в колата му
Next: Рекорд! 2 стотинки от 1981-а удариха 15 000 лева

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.