Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отварят голям германски завод във Враца! Ще дават заплати от 1 500 лв!
  • Новини

Отварят голям германски завод във Враца! Ще дават заплати от 1 500 лв!

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
zasvasodaskdas.png

Враца започва новия си индустриален живот. Следващата седмица ще бъде направена първа копка на най-големия завод в града след социализма: германската семейна компания MD Elektronik ще изгради нов завод за автомобилни кабели с инвестиция от 22 млн. лв.

За строителството на предприятието е избрана плевенската компания “Хоризонт – Иванов”, която вече има портфолио от заводи – на германската Leoni в Плевен, на индийската Varroc и на “Язаки” в Димитровград. В този случай моделът не е строителство по мярка, запазване на собственост и отдаване на лизинг на чуждия инвеститор, а класическо изграждане.

“Производствената сграда ще се строи на пълен инженеринг, а договорът за първия етап възлиза на почти 6 млн. евро”, съобщи за “Капитал” Светослав Богалински, директор бизнес развитие в “Хоризонт – Иванов”.

“Сградата, която ще се използва за производство на кабели за данни и електронни компоненти за водещи производители на автомобили и доставчици на системи, ще е изцяло съобразена с нуждите на инвеститора, уточни Светослав Богалински. Стартът на изграждането й е с официална първа копка на 8 април.

Не изпускай тези оферти:

“Строителството трябва да приключи преди края на тази година до началото на декември, което ще позволи монтажът на оборудването да се извърши в рамките на същия месец. Така, според предварително зададения график, в началото на следващата година трябва да въведем сградата в редовна експлоатация”, каза още Богалински. Проектът е изготвен от екип на “Инт арх” с ръководител арх. Мария Попмаркова, а надзорът ще изпълнява SGS България.

Проектът “Европа говори” ще събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако и вие искате да участвате, попълнете въпросника:
Мерките на предприятието

Сградата, която ще е с почти 9 дка застроена и малко над 10 дка разгъната площ, ще се е в северната част в имот от 83.3 дка в индустриалната зона на Враца, между ж.к.”Сениче” и квартал “Кулата”. Частично тя ще е на две нива, като застроеният й обем ще достига почти 90 хил. куб. метра. Производството ще се простира върху 4794 кв.м, логистиката – върху 2561 кв.м. Предприятието ще включва още административна част с площ от 1418 кв.м, технически помещения и съблекални от 1560 кв.м. Към сградата е предвиден паркинг за 138 автомобила. При проекта на сградата е отчетена възможността за разширение на производството и логистиката на втори етап.

“Инвеститорът поиска от нас да построим високотехнологична сграда от тип-а Smart – много по-висок клас от обичайно изискваното ниво от нас”, обясни Богалински, което естествено означава по-скъпо строителство. Това ще е валидно за дограма, изолация, панели, бетони, покриви, фасади, осветление и т. н., като ще ползват водещи производители и брандове, уточниха от “Хоризонт – Иванов”. Сградата е проектирана и ще се изпълни с BMS система (Building Management System – система за управление на сграда), която по всяка вероятност ще бъде изградена от Siemens, с която MD Elektronik работи.

Теренът за завода беше осигурен от община Враца. Справка в имотния регистър показва, че за 83 декара инвеститорът е платил 1.14 млн. лв.

Производство от 2020 г.

Планът е производството в новия завода започне през 2020 г., като в средносрочен план ще бъдат открити около 300 работни места, съобщават от сайта на немската компания, която има заводи в Чехия, Китай и Мексико. “Местоположението в България, с което ще си осигурим по-голяма гъвкавост, особено за клиентите ни в Европа,” съобщава от сайта на MD Elektronik Ралф Екерт, член на борда.

В завода във Враца е планирано производство на предимно коаксиални части и електронни приложения за автомобили. Производството ще включва процесите от отрязване на входния материал, през нагъване на вътрешните жици на пневматична полуавтоматична машина, пресоване на конектора, моделиране, сглобяване, визуалната проверка и пакетиране.

Проектът ще е на три фази на изпълнение, като очакванията са втората да е след две години, казаха източници на “Капитал”. С достигането на пълен капацитет в завода общо в трите фази е планирано да работят 1000 души. Средната брутна заплата ще е в размер на 1500 лева.

Авточасти вече и в Северозапада

“Заводът на MD Elektronik във Враца ще е ключова инвестиция не само за града, но и за региона на Северна България и по-специално за Северозападния регион”, коментира Богалински. “Първоначално от MD Elektronik имаха голям интерес към Плевен и настоящата локацията на изграждащия се завод на Leoni, но впоследствие избират Враца”, споделя Богалински. Монтана, Враца, Ловеч, Плевен са били градовете, които е оглеждал инвеститорът, преди да направи избора си.
Строителят “Хоризонт – Иванов”

До август “Хоризонт – Иванов” очаква да приключи строителството на завода за Leoni в Плевен – проект, който е по-голям като мащаби от стартиращия във Враца, сравнява го Светослав Богалински и припомня, че заводът в Плевен ще се разгърне върху 30 хил. кв.м. По същия модел build-to-suite бе изграден и заводът за Язаки край Димитровград, където в момента работят близо 3000 души.

В края на миналата година “Хоризонт – Иванов” приключи строителството на завода за автомобилно осветление “Варок лайтинг системс”, открит в края на януари. В момента компанията завършва проект на “Алкомет”, работи за “Амилум” в Разград, както и по малък обект в Сърбия

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майстор на сръбската скара разкрива как се правят най-сочните кебапчета
Next: Мъж превърна селската си къща в царски палат, но накрая пропи всичко и умря в нищета

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.