Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отварят нови заводи в България! Ще има работа за над 100 000 души
  • Новини

Отварят нови заводи в България! Ще има работа за над 100 000 души

Иван Димитров Пешев декември 29, 2023
dfsgsfdgdsfgvfdvfdvfdv.png

Министър Богданов зарадва 100 000 души с новина за нова работа. Българската икономика се развива добре, в момента виждаме рекорден ръст на преките чуждестранни инвестиции, заяви в ефира на Нова тв министърът на икономиката Богдан Богданов.

„Близо 7 млрд. лева са инвестициите за първите 10 месеца на годината. Това е над 50% повече, сравнено със същия период на 2022 г.”, заяви Богданов. Той коментира и инвестиционно намерение за производство на части за електроавтомобили в размер на 600 млн. лева, което се очаква да бъде реализирано през 2024 г.

„Отчитаме конкретните параметри, терените, на които може да се осъществи”, заяви министърът.Богданов отчете, че през последния месец са одобрени още 6 приоритетни проекта, 4 от които в Северна България. „Имаме инвестиции в Плевен, Разград, Шумен, Търговище, приоритетни проекти от над 100 млн. лв. Това са инвеститори, които вече са в България и развиват своя бизнес успешно”, заяви Богданов.

По думите на министъра България ще предоставя помощ за инвестиционни проекти до максимално разрешените прагове от страна на ЕК – процент на базата на размера на капиталовите разходи. „В зависимост от региона – между 30% и 60% държавата би могла да предостави помощ, за да покрие капиталовите си разходи съответният инвеститор”, каза Богданов.

Според министъра България е конкурентоспособна, въпреки липсата на работна ръка. Затова в тази насока е улеснен достъпът до пазара на труда на граждани от трети страни. „40-50% от тези кадри започват работа тук и в последствие отиват да работят в друга държава от ЕС, това е проблем на нашето законодателство, което трябва да променим”, заяви Богданов.

Той акцентира, че около 100 000 души могат да бъдат директно ангажирани в България. В дългосрочен план доходите трябва да се повишават, за да могат българите да се връщат в страната и да работят тук, коментира министърът. По думите му България е една от първите страни по ръст на доходите. Целта е плавен спад на инфлацията, каза Богданов.

Министърът заяви, че има нанесени щети от 1 млн. лв. на „Ел Би Булгарикум” заради неправилно ценообразуване на продукти. „Виждаме продукти, които са продавани под себестойност, на договори, които са сключвани с определени хранителни вериги, което е доста притеснително”, заяви министърът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Потрошеният джип на Ицо Хазарта повдигна много въпроси / СНИМКА
Next: Младите не искат да работят за 1400 лв! Ето защо:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.