Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отвлекли го като бебе, а 42 години по-късно се сруща с истинската си майка
  • Новини

Отвлекли го като бебе, а 42 години по-късно се сруща с истинската си майка

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
sfhferterter.png

Син се срещна с майка си 42 години, след като бе похитен при раждането от болница в Чили и осиновен от семейство в САЩ. Южноамериканската държава от десетилетия се тресе от скандали, свързани с трафик на деца.

42-годишният Джими Тайдън беше заснет да плаче, докато прегръща биологичната си майка Мария Анджелика Гонзалес по време на първата им среща лице в лице.

 

‘Здравей, мамо.

Много те обичам“, чу се да й казва той през сълзи.

 

Разделеното семейство се събра четири десетилетия по-късно, като отвлечения Джими прегърна четирите си братя и сестри за първи път.

Джими Тайдън, адвокат по наказателни дела от Ашбърн, Вирджиния, бе посрещнат с 42 балона, които символизираха времето, което той е прекарал далече от своите близки. Той бе забелязан да прегръща двама от изгубените си братя – Пабло Лейва Гонзалес и Джонатан Гонзалес.

Адвокатът заведе в Чили и съпругата си Йохана, и двете им дъщери – Еба Джой на 8 години и Бети Грейс на 5.

„Как да прегърнеш някого по начин, който да компенсира 42 години без прегръдки?“, попита похитеният син. Той разказа за първия си разговор със своята майка: „Миджо (сине), нямаш представа за океаните от сълзи, които изплаках за теб. Колко нощи съм била будна, молейки се на Бог да ми позволя да живея достатъчно дълго, за да науча какво се е случило с теб“, казала със сълзи щастливата жена.

Джими започва да търси истинското си семейство, след като научава от новинарските емисия за осиновени деца, родени в Чили, които се събират със семействата си след години. Така той се обръща към чилийска организацията с нестопанска цел “Nos Buscamos”, която е специализирана в разследването на семейни връзки и събиране на разделени фамилии.

Служителите на НПО-то установили, че Джими Тайдън е роден преждевременно в болница в Сантяго, след което е поставен в кувьоз. На майка му било казано да напусне болницата, а когато се върнала обратно, медиците я заблудили, че синът й е починал, а тялото му изхвърлено.

Служители на организацията “Nos Buscamos” вярват, че Джими е едно от десетките хиляди деца, станали жертва на трафик схемите от 70-те и 80-те години на миналия век по време на управлението на диктатора Аугусто Пиночет.

Благотворителната организация е на мнение, че хиляди деца са били незаконно отнети от семействата им и изпратени по целия свят, за да бъдат осиновени от богати хора, които искат да създадат семейство.

„Истинската е, че тези деца са били откраднати от бедни семейства, бедни жени, които не са знаели как да се защитят“, каза Констанца дел Рио, основател и директор на “Nos Buscamos”.

Джими разкри, че осиновителите му, които отказаха да бъдат интервюирани, също са жертви, тъй като не са знаели, че той е отнет от семейството си.

„Родителите ми са искали семейство, но никога не са желаели това да се случва по този начин“, разказа той. Джими признава още, че е един от малцината късметлии, които успяват да се срещнат с истинското си семейство. Той призова правителството на Чили да разследва подобни случаи.

Continue Reading

Previous: Да, потвърдено е, истина е новината за шеф Манчев и Караянчева
Next: Подарък от съдбата! Внук отвори изоставения гараж на починалия си дядо, а вътре го чакаше истинско съкровище

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.